Мрънкам в блог

Отново прокарах ръце през твоите дълги кадифени коси… а водата продължаваше да се стича по тялото… очите… тези прекрасни очи… сякаш искаха да откраднат всичко от този миг, да се насладят… да изпитат всичко това, което ти обещах…

Ноооо! Историята започва по съвсем друг начин… Мислех да ти разкажа какво изживях в съня си, припомняйки си всичко това… как сърцето ми гореше и биеше… трябва да игнорирам разума, за да не пренебрегна чувствата… как с всеки твой поглед ти ме подтикваше все повече и повече да го направя :)
Но въпреки това съзнанието ми е отхвърлило тази част от спомена… споменът започва от мига, в който п…
Ех…

Тъжно ми е… исках да ти напиша за един сън - един спомен за онзи ден:( Да ти разкажа колко нежно беше всичко… и че няма по-красиво създание от теб… да ти кажа колко си прекрасна, когато водата се стича по лицето ти… когато усещам как тялото ти е по-горещо и от парещата вода, която ни обливаше… исках просто да ти покажа защо толкова много настоявах… защо това значеше толкова много за мен… да почувстваш онзи трепет, който, макар и за кратко, сякаш отново пробуди нещо в мен… нещо живо… онази романтика, която граничи с нежността на еротиката… онзи трепет от всяко твое докосване… влажните устни, които не можеха… просто… нямаха моралното право да се отделят от моите… и това тяло… Божеее, мишо… какво тяло имаш… и когато по него се стича вода, която отразява блясъка на едва доловимата светлина… то… в него има нещо божествено… нещо прекрасно и толкова възбуждащо… … исках да ти го напиша, но… нещо в мен ме спира :( Не намирам думите… не намирам начина… а и всеки път щом помисля за теб, ти започваш да ми липсваш все повече и повече… до полуда… сякаш ти си онази моя цигара… последната цигара на всеки пушач, от която… ако се отрека, то душата ми просто ще се свие на топка и не би ми върнала живота докато не й върна теб… онази последна цигара… толкова човешка… така привикнал към нея… сякаш е част от мен… сякаш всеки път, щом поема дълбоко въздух, ти пронизваш тялото ми… докосваш всяко кътче и сетне… дим… малко пушек… спомен, силует… и пак цигара :) И така, докато мога… с пълни гърди, ще поемам от теб… защото тази цигара- последната… нея пуша с най-голямо удоволствие… нея пуша не заради навика… не защото е обикновена цигара, а защото помня тази тръпка… помня вкуса… твоя вкус мишка… така пленяващ… тялото ми е станало на практика зависимо от твоето присъствие… от онзи нежен допир… от цигарите…

Но главата ми не се замайва… дори да изпуша цигарата- последната цигара, на един дъх, то пак ще имам трезва преценка- ще помня кой съм… къде съм… и защо пуша… защо ангажирам устните си с така нежния допир на твоите… защото тялото ми е пронизано от никотиновата страст на твоята любов… сякаш пропита вече и в кръвта ми… Или пък съм замаян още от първия полъх… още от деня, в който поех от онзи странен сив пушек, обвил съзнанието ми… премахнал всяка преграда… задръжка… оставил едва доловимият копнеж да те имам… да си до мен… за да мога отново да изпитам първото дръпване… това, което никой не забравя…

Защото… цигарите- те са странна човешка страст… всеки е готов да ги откаже, да отхвърли цигарите - всички тях, но… но не и последната! Последната цигара- тя… тя е истинската! Защото другото са илюзии… другото са просто изпушени спомени от миналото, които носят натрапчивия аромат на изгорял тютюн… но не и последната - нея… нея не мога да изпуша… тя е в съзнанието ми… устните ми я притискат страстно всеки път щом дори си помисля, че последната цигара ще е наистина последна… и така, до мига, в който пламъка я докосне… сетне пожар… страст… онази страст, която затваря очите ти… онзи оргазъм на сетивата, щом знам, че си до мен… с мен… в мен… поемам те… така парещ цигарен дим… без филтър… без лъжи- просто- живот, въздух и последната цигара! Всичко жизнено необходимо за мен- слънцето и водата за розата… И така, докато огънчето просто не угасне… докато не видя, как и последната прашинка от изгорелия тютюн не бъде изпепелена от жадните ми устни… а те дърпат… сякаш… сякаш това е последната цигара… сякаш ти ще си отидеш… сетне миг… спокойствие… странен шум… емоция… и в мига, в който последната цигара добави със сивата си пъстрота още един шарен спомен в замъгленото ми вече от цигарите съзнание… то паля отново отварям кутията с цигари… онази, която носи твоето име… и с едва сдържани сълзи паля отново… цигара… поредната последна цигара… поредната доза нездравословен копнеж по страстта на всяка изживяна с теб секунда…

Защото мацо… защото ти си най-прекрасното нещо в живота ми… защото всеки спомен… било то далече - там, на Плевен… или тук в тишината на хола, в заглушената сянка на масивната секция… било то сред аромата на твоята квартира… или в страстта на горещата вода в банята - всичко това са онези цигари, които ме карат да мечтая… да мечтая за теб… за нас… за последната цигара, за която нямам търпение да запаля отново… Защото- най-добре от всички знам- ти си моята последна цигара, която никога няма да загася :)