Минаха едни от големите пости и темата някак стана актуална… Всички знаем, че постите означават лишение от онова, което може да изкуши тялото и душата… и в най-общия смисъл го възприемаме като ограничение в яденето. Но дава ли си някой въобще сметка колко много неща, освен яденето, остават под въпрос?
Ок - месо, месни продукти, млечни, животински, кашкавал ала-бала, риба и така нататък - не можем да ядем… но нека погледнем една идея отвъд гастрономията! Ще започна с цигарите и алкохола… реално в тях няма нищо животинско, съвсем натурални са си - от природата, но не са ли и те изкушение от лукавия? Дали църквата ги забранява?! Дали постите ни спират кранчето на блажено дестилираните питиета или ни гасят правоверно фасовете?! Следва да се запитаме, макар че е факт, че “църквата” и нейните духовни представители обичат да злоупотребяват или поне да се подкрепят редовно с процентно алкохолни H20-та.
И ако се примирим с факта, че църквата си затваря очите, или поне хората не говорят, за споменатите вече изкошения, нека поговорим за… плътските удоволствия… “Let’s talk about sex” както се пее в една песен :) Тук вече пряко намесваме месото и живи продукти, опашати и жизнерадостни при това… тях някой забранява ли ги? Или по време на пости просто задължително трябва да се използва гумичка - това е като да държиш луканка, ама с гумени ръкавици - ем си се изкушил, ем нямаш допир и не си съгрешил! Странно е някак как никой не се е замислял по темата, или поне упорито всички избягват да говорят за това. С удоволствие бих попитал някой по-просветел - богомолец или там от обкръжението им, но искрено се притеснявам, че ще ме анатемосат, ако отида в някоя църква с думите: “Дядо попе, мога ли да правя секс по време на пости?”.
Реално обаче, като се замисля… май е по-добре да продължаваме да мълчим по темата, защото според православния календар, през годината има 5 големи пости от по 40 дена - сумарно 200 дни. Като приспаднем и малките пости, че то остават има-няма 50-60 дни за секс, цигари и алкохол… а ние сме се загрижили за мръвката ;) Тъй че - блажете душата и се наслаждавайте на живота, защото никое удоволствие няма да ви даде по-голям рай от това да си живееш с кеф, тук - на земята, в този живот.
На април 9th, 2007 в 15:01
Ще изпратя препратка към тази публикация на екипа на “Двери на православието” (dveri.bg); предполагам, че няма да откажат да ти отговорят :).
На април 10th, 2007 в 08:00
Ех, Стильо, ти си все същия…
http://www.dveri.bg/content/view/3713/149/
http://www.dveri.bg/content/view/1946/39/
На април 10th, 2007 в 12:06
Здравейте,
В Църквата Великият пост е най-големият, останалите не са 40 дни, освен това, когато е възможно, християните се стараят да постят сряда и петък. Това в никакъв случай не е и половината от времето! Примерно петровият пост понякога е само няколко дни!
Освен това, ако следваме вашата логика, има дни, в които в календара е отбелязано *НЕ СЕ ПОСТИ* - т.е. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО не се пости! Значи, ако доразвия мнението Ви, православните семейства, които не правят секс в тези дни извършват голЕм грЕх :-). През тези дни (включително и настоящата седмица) трябва се скъсват от здрав секс и нищо друго, защото така е установено :-)
Ако за момент се опитаме да бъдем по-сериозни (напоследък ми е все по-трудно) - една от основните идеи на поста е, че през тези дни не трябва дава много думата на материалното (вкл. тялото) да командва в живота ни. Това е причината да се стараем да въздържаме и от секс и разнообразни храни, както и от различни други дребни и не толкова дребни удоволствия, без които сякаш ще умрем. Но абсурдното е, че не умираме и когато се поизмъкнем всекидневните навици и се погледнем отстрани разбираме кое всъщност е важното в живота. Трябва да се опитваме най-вече да се държим добре към другите, да изчистваме това, което ни тежи и оковава, би следвало постът да завърши с изповед и причастие. Но всекиму според възможностите!
Знаете ли как е възнинал Великият Пост? Първоначално това е било подвиг, който се е изисквал единствено от тези, на които е предстояло да бъдат кръстени на Великден, останалите християни са постили само през страстната седмица - седмицата на Хритовите страдания. Казвам Ви го като пример, че не трябва да се гледа прекалено буквалистично на нещата, трябва да се търси духът. Идеята е, че всичко е по-лесно, когато го правим заедно - затова постите са общи и ги пише в църковното календарче - както са общи и празниците.