Мрънкам в блог

Ха Честит ми 23-ти рожден ден, за поредна година… и за поредна година може би е време да си направя равносметка за изминалите 365 дни. Преди това обаче искам да си пожелая нещо… да си пожелая повече мечти, по-малко илюзии и възможно най-много сбъднати надежди и пожелания. Пък аз не съм скромен човек - нека и съдбата бъде такава спрямо мен.

Попитаха ме как се чувствам на 23? - в общи линии като на 22, пък миналата се чувствах като на 21… и положението е така от около 14-ия ми рожден ден, което ще рече, че именно така се чувствам. Сега пих вода… ами като вчера си е - все същото… и кихнах - все същата работа. В общи линии ситуацията си е направо вчерашна! Преди сякаш се чувствах пораснал - лягаш си и си викаш на акъла “Брех! Това вчера ако го знаех” или пък “Ееее, добре, че се случи, та вече да знам…”. А сега? Сега нищо - някак рутинно изчаках честитките, някак смирено приех поздравите - сякаш очаквах нещо повече от този миг… очаквах повече от себе си и навярно за вбъдеще ще бъде така.

Каква е равносемтката? Може би ще трябва първо да се наспя и чак тогава ще знам със сигурност! Знам само едно - знам, че утре ще се събудя все същият Стилян - без значение на 23, 14 или 67 години… вчера бях сянка в изгрева на живота, днес слънцето грее над мен, оставяйки само голият образ на реалността с изгубените илюзии, а утре по залез слънце театърът на сенките ще заиграе с карикатурен образ на това, което съм бил днес… важното в целия този спектакъл, наречен живот, никога да не забравяш кой си… защото вчера не бях 22_стилян… нито пък от днес ще бъде 23_стилян… аз съм си все същият - равносметката е все една и съща - само спомените стават повече, избледняват и отстъпват място на новите с надеждата идната година да бъде по-добра.

Нямам от какво да се оплача… целите, които си бях поставил за изминалата година ги презипълних повече от ефективно - пожелах си да завърша успешно, да продължа все напред във връзката си с Нат и да напредна по въпроса с личния автомобил. Явно се справям добре с поставянето на крайни цели и може би именно целеустремеността е един от най-ключовите фактори на рождения ден - това, което после цяла година те води през битките. Какво да очаквам от предстоящата година? - пожелавам си успешна защита на дипломната работа и записване на магистратура… пожелавам си нови успехи в работата и може би реализиране в областта на моята специалност… пожелавам си да продължим напред с Нат, да намалим небивалите пререкания и да преборим малките пречки по пътя си… пожелавам си по-малко нерви, повечко сън и да продължавам все така с новите приятелства, защото тази година съм рекордьор в това отношение.

Лягам си със спомен от изминатото, задоволство от настоящето и надежда за предстоящето… убеден съм, че ще бъде събуден неприлично рано от някой SMS или доброжелателно обаждане, на което ще отговарям телеграфически с “Да… добре… да… мерси… добре”, но пък ще имам нови 24 часа, през които да направя любимото си занимание на рождените си дни - приготвям си списък с хората, които очаквам да ми се обадят и отбелязвам кой не се е справил и кого съм забравил, а той мен не… в края на деня, в 23:59 си взимам телефона и изпращам саркастични SMS със следното съдържание “…но аз теб не те забравих! Рожденият ден беше супер, благодаря!”.

Честит рожден ден и на всички други раци… вървете все така “напред” срещу течението, изненадвайте хората и бъдете различни - бъдете себе си, за да бъде и светът истински за вас.