„Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си”… красиви думи, след които следват болезнени въпроси. Какво кара хората да предпочитат болката от любовта пред самотата, а други да се отказват от тръпката на любовта в името на самотата? Кога разбираме, че обичаме и как осъзнаваме, че е дошъл краят? Как намираме пътя след като паднем… и защо едни са готови да ходят по несигурните черни пътеки, натам, все назад, само и само да се върнат на стария път до някого, а други предпочитат да бягат сами по своите пътеки все напред…? Защо в крайна сметка всичко се свежда до противоположности – връзка-самота, любов-безразличие, щастие-болка… защо си задаваме най-важните въпроси само и единствено тогава, когато вече сме изгубили смисъла да открием отговорите…? Може би защото в живота човек се учи единствено от своите грешки и когато допусне грешка в своята най-искрена любов, то тогава той се обрича да открива отговорите сам… отговорите, които раждат „Теорията на самотата”.
За да осъзнаеш и изпиташ истинската болка от самотата, трябва да си изпитал щастието преди това. Тези, които не са обичали, са блажените слепци, които едва надушват съсипващия спомен, който прогнива в сърцето на разлюбения. Не казвам, че те не са тъжни, напротив – хиляди пъти бих предпочел да умра с болката на самотата, отколкото цял живот да не разбера каква сладост е истинската любов.
В началото всичко започва с плановете… планираш и си изграждаш очаквания… в тях се корени рецептата. Всяко очакване е нож с две остриета – от една страна това те привързва, настройва твоето мислене и се чувстваш все по-сигурен в отношенията си с човека до теб. Планираш живота си с човека до теб и така в една или друга степен се ангажираш… усещаш онази нужда точно той да бъде до теб… Другото острие на ножа е разочарованието. Всички онези мечти, които градиш, в един миг се сриват… и ако това те повлече надолу, нищо не може да те спаси. В тези моменти изпитваш самотата подсъзнателно, изгубил си Него или Нея вътре в себе си… луташ се в празнината на лъжливи надежди, а липсата на очаквания заличава трезвото ти виждане за бъдеще… животът ти се свежда до простичкото съществуване с твоя партньор от днес за утре и рано или късно самотата, от чисто подсъзнателна, става факт. И си задаваш въпросът: „Ама защо? А втори шанс…?”, а място за втори шанс има само за малцината, които са запазили пламъка в себе си… които не са спрели да мечтаят дори след като са видели как всичко, което са градили, рухва пред очите им с така баналното: „Съжалявам…”. Тази дума следва да бъде заличена от речника на влюбените… защото съдържа не само иронията на съжалението, но и болката от осъзнатата грешка и безнадеждност.
И в цялата тази история с плановете и очакванията трябва да се има нещо предвид… нещо, което човек осъзнава с годините – колкото по-млад си, толкова си по-склонен да планираш и да очакваш… остарееш ли, губиш желанието и способността си да се нагаждаш – няма надежди, защото няма цел. Връзките са рутина, жалка форма на подкрепа, която само подлепва треските от миналото. Ако човек не успее да асимилира любовта докато е млад, то той никога не би я открил след години… а дори и да я открие, тя ще бъде суха, без емоции… ще бъде съвпадение и напасване, едно така спокойно вмъкване в чужд свят, който е залинял от спокойствието и сигурността… няма пламък, няма страст, интрига и конфликт, а те са онзи морфин за любовта – опияняват и носят еуфорията, носят щастието и искреното желание за живот. Зрелостта е пагубна за истинската любов… човек може да я носи в себе си за цял живот само ако я запази от младините си… ако още тогава е открил своите цели и се е нагодил спрямо другия… наредил е пъзелът, макар и труден… но с една пълна и красива картина. С годините човек губи нещата, които би търсил в една любов. Самата дума „любов” придобива съвсем друг смисъл, тя означава: „някой, който да съществува до мен”, а не „някой, който да ми дава да вкуся сладостта на живота…”.
Самотата в своята същност е страх. Страх и слабост… и когато човек се стреми към самотата, той се крие в своя страх, прикрива безсилието си. В отношенията никога няма сигурност – никога не можеш да си сигурен, че даден човек ще е до теб за цял живот… абсурдно е! Може да си така сигурен в него, че рискът да го изгубиш да не си заслужава дори и вниманието, но винаги има риск… а страхът от поемане на рискове, той е белязан от отчаянието… те винаги водят човек към взимането на най-лесното решение! Да избереш самотата е лесен избор, но да живееш с нея… това е истинската болка… и там, затворен сам, когато няма споделяне, когато няма кой да ти обърне внимание, когато заспиваш изпотен, защото никой няма да мисли за теб в съня си… там можеш да откриеш спасение само в спомените… в едно прикрито желание да си върнеш стария живот… да се затвориш в „оковите” на любовта, защото там, макар и ограничен, ти знаеш, че на някой му пука… че някой го е грижа в този момент за теб. Страхът от загубата, страхът от обвързаността и зависимостта са частица от любовта – те правят това чувство така специално, те му придават онзи трепет, който свива стомахът ти, който убива глада, задушава те и краде съня ти. Ако не си готов да го понесеш, не си готов да обичаш… но тогава следва да се примириш със самотата, защото никой никога не би те предпазил от страховете ти… Слабостта е в това да се поддадеш на волята на чистото си съзнание, без да послушаш сърцето… защото сърцето обича риска… макар и той да го убива, сърцето живее само когато бие силно и горещо… остане ли тихо и спокойно в сигурността и безгрижието на безсмислието на самотата… то започва да умира… изпитва тихата болка на безразличието… не ражда мечти… няма надежди… единственото, което го крепи е животът… празен и самотен.
Самотата изправя неизбежно човек пред избора: новото или старото. Дали миналото ще си остане минало, дали ще избледнее като жалък спомен от живота или ще се опиташ да се върнеш към него… към старата любов. Най-често в този момент си задаваме въпроси като: „Какво имах в старата любов? Какво ми липсваше, какво не открих в нея, какво бих искал да получа от една нова връзка… и какво тази нова връзка най-вероятно няма да ми даде, което аз съм имал в човека преди него?”. Щастието е ключово при този избор, а то от своя страна зависи от справедливостта, от баланса в една връзка… от това какво си дал и какво си получил… доколко си бил удовлетворен, доколко противоположностите са били наравно с онези мигове, когато си знаел, че ще бъдеш разбран… дали независимо, че Той или Тя са били така чужди за теб, сякаш твоят любим е от друг свят, така непознат за теб, дали тогава ще те прегърне и в обятията си ще ти даде сигурност и спокойствие. И може би чак когато човек изпита болката, когато остане сам, а след самотата опита да тръгне в нова посока, към нов партньор, защото е изживял някаква странна илюзия за миг с него, чак тогава си дава сметка… че не новото и съвършеното е стойностно, не това, за което сме готови да жертваме всичко, и минало, и бъдеще, сякаш любовта е игра на тото, а това, което ни изгражда убежище… любовта, макар да споменах, че е емоция, носеща всеки ден нещо ново в себе си, тя е отговорността и привилегията да даваш сигурност и да я получаваш… да вярваш в човека срещу теб, да знаеш, че той би жертвал живота си за теб, че ще може да ти даде всичко, от което ще имаш нужда… че ще бъде теб, ще бъде частица от твоя свят, не за да я руши, не за да се настани там и да ти изземе свободата и личното пространство, а за да те крепи във всяка една стъпка! И през всичкото това време ще те кара да се усмихваш, да се смееш, ще те изненадва, ще те кара да се чувстваш желан, харесван и красив, ще те държи на нокти с онзи гъдел от тръпката, че не знаеш какво ти е подготвил твоят любим човек за утре… не знаеш какво ще се случи, къде ще сте, но знаеш, че ще бъде там с теб, защото го желае и защото те обича… ще го направи за теб не за да доказва на някого нещо, не за да бъде различен, за да получи в замяна нещо или защото е свикнал да го прави за теб… ще го направи, защото го иска и защото за него това ще е най-ценното.
А когато останеш сам разбираш, че тези неща… тях не можеш да имаш в самотата… в самотата няма да имаш семейство и деца. В една връзка, в една истинска любов, щастието е като при играта на Белот – дори да си с лоши карти си готов да играеш, защото не играеш сам, защото имаш партньор, а крайният резултат е сборът от вашата съвместна игра… не от неговите карти само, или от твоите… а от отбора, от връзката. И в опита си да откриеш този партньор, задавайки си същите онези въпроси, там – горе, осмисляйки отговорите в логиката на всичко казано… тогава „Теорията на самотата” придобива смисъл… тогава виждаш пътя, разбираш накъде да вървиш… знаеш дали да се върнеш назад, макар и по свлечен вече, черен и каменист път, където ще се бориш да си върнеш нещата, които не си дооценил или пък ще поемеш по някой нов, красив на пръв поглед, но никак несигурен път към някого… ще падаш… ще се свличаш отново, но никога повече няма да пожелаеш самотата. Ще предпочиташ битката, ще предпочиташ болката в любовта…
Защото в крайна сметка „Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си”… и ако го изгуби, не бива да лежи в самотата, не бива да жертва усилията си в опити да открие нова, по-красива любов, а да помисли по „теорията на самотата”, да открие отговорите на въпросите, с които заспива през първата истински самотна нощ от своя живот…
Посвещава се на човек, когото обичах… За Роси…
На август 2nd, 2006 в 00:05
trogatelno… lichi si ot kilometri obache, che e pisano s cel i e pisano za nqkogo. qvno nqkoi nqkogo dosta e naranil.
vupreki tova e pulno s istini. polezno e horata da sednat da go poprochetat.
На август 2nd, 2006 в 12:32
Човек не пише такива теми когато е щастлив, защото погълнат от щастието не му остава време да се замисли над тези неща.
…замисляме се, анализираме, търсим причина, задаваме си въпроси, на които често знаем болезнените отговори – но сърце не ни дава да си кажем истината в очите… и продължаваме да се лутаме в мислите си, с болка и тъга да прелистваме спомените си – всичко това само защото сме обичали истински неподходящия човек…
…заслепени сме от сияние, от същество, което сме издигнали на това място, което е преди обичта към самите нас… та той е малко божество, владетел на мислите, чувствата, на цялото ни същество… всеки изминал ден все по пристрастени и обсебени ставаме…влюбени сме….летим от щастие, всичко е красиво и добро около нас…
…спира лентата някой реже кадъра…и хоп – оказва се че оставаш сам, без дори да можеш да си представиш, как всичко толкова бързо се обръща.
… просто има актьори…
… има хора, които незнаят как да споделят, какво наистина чувстват, затова си измислят глупави причини, поради които да те оставят…
….има хора, които наистина незнаят какво искат…и с това свое незнание помитат толкова жертви…докато открият себеси…
… едно знам - не се връщай назад, там няма да намериш бъдещето си, за да оставиш нещо в миналото, значи наистина си имал причина то та остане там, не се връщай към него, то не се променило…имай търпение, поеми въздух, той неусетно ще те понесе към твоето бъдеще…
… и друго – не се тревожи за бъдещето преди то да се сбъдне…
На август 2nd, 2006 в 15:13
От написаното може да се направи един пълен психопортрет на любовният свят на Автора, човек който желае не просто да обича, не просто да се изгуби в чувствата си. Но такъв който желае да бъде изцяло погълнат от тях, безвъзвратно да попадне в една вселена където съществуват единствено Той и Тя, в една илюзорна реалност където не съществува нищо друго и никой друг. От написаното може да се извадят и множество други заключения, но не намирам за уместно да споменавам всичко, факт е че именно поради желанието да се изгуби и множеството други неща който не са предмет на споменаване в коментара ми Автора рисува това което много млади и влюбени, страстни натури приемат за вярно и с изюзията за което живеят, а именно неповтаряемостта на любовта. Заключват в следствие на болката че само тук и сега можеш да бъдеш обичан, тук и сега когато си млад ……., като разбира се обекта на любовта ти може да бъде само един и за жалост изгубен. Това върху което всички трябва да помислим в такива моменти е защо за Бога сме такива песимисти. Да боли, наистина боли жестоко но това не означава нищо повече от това че с даден човек сме изживяли нещо красиво което ще остане такова за цял живот, че имаме повече опит и ще можем да се насладим на любовта в нейната цялост когато срещнем човек който няма да търси причини за да ни отхвъри както споменава Ралица а ще сподели с нас не само любовта а и цялата си същност, ще станем едно цяло. Ще обичаме и ще ни обичат с духа, на едно по високо ниво което може за жалост да бъде достигнато в цялостта си само след разочарования и болка. Именно заради това бих искала да кажа да тази любов е уникална, но НЕ Е ЕДИНСТВЕНА. А е просто първото стъпало към едно красиво бъдеще и дълбоки, не толкова бурни но дълбоки и истински чувства. Защото не бива да забравяме, че реката е прекрасна и много интересна но е нищо в сравнение с красотата и загадките които крие океана в себе си.
На август 2nd, 2006 в 22:32
Хей, стига го съветвахте момчето да я забрави и да се откаже! сигурно знае, че не е единствената, но така, ако сте чели явно не сте разбра ли че той очевидно много я обича.
Тази голяма любов не се лекува. или ще успее да си я върне, не знам какво се е случило, ли ще я заличи с нова любов. но той е човек и човек не слуша съвети, само си размътва мислите с тях. човек се учи от грешките си, учи се от живота. и той в момента учи най-важния урок… като чета е научил 80% от материала. останалото после :)
На август 2nd, 2006 в 22:40
Mnogouvajaemi g-n Goranov, kato chlen na Asociaciqta na Patologichnite Antimrynkachi (APA) bih vyzdyhnala”Oh!” pred vashata mnogostradalna Genoveva*
*Genoveva=vid kratyk tekst poznat ot Antichnostta(lat.Genovesis), harakterizira se s zasilen priliv na chuvstva, qvno izlagane na bogatata dushevnost na avtora i zasileno izpolzvane na metafori i slovesni ekspresii.
Syglasna sym s gospodin Zahari Vasilev, che e napisano s cel( blagorodna) i nai-syrdechno Vi pojelavam da q postignete . Zashtoto si zaslujava da se borish za tazi/tozi ,koqto/kogoto obichash/obichate.
Ot A./B
На август 3rd, 2006 в 22:50
Аз пък се надявам, че нещата ще си дойдат на мястото!…
На август 4th, 2006 в 00:18
Хехе, Симо… най-тъжното е, че хората отгоре, което са написали, са толкова искрени и прави във всяка своя дума :) Ще използвам възможността да им благодаря… та тъжното е, че… и аз се надявам да се оправят :) И бих направил всичко, за да се оправят…
Те са прави… може би повече от мен… но те мислят с главите си, а аз мисля със сърцето!
На август 7th, 2006 в 14:28
Любовта е кофти нещо. И носи болка. Но не съм съгласен с началото на разсъжденията ти. Че любовта я има само когато си млад и че само тогава можеш да я оцениш.
Лично аз се наситих на страсти. Имах една страстна връзка. Тя приключи. Преживях го, но знам че няма скоро да потърся подобна(ако изобщо някога). В момента търся друг човек, който да заеме пиедистала на “моята любов”. И може би някой ден ще я намеря. Не искам да е страстна, но това не означава че няма да я оценя. Напротив. Ако ще и на 50 години да съм аз ще живея заради тази любов. И ще се радвам на спокойните моменти така както и на възбуждащите (и не говоря за секс!). Тука се вмъква и едно твърдение с което съм съгласен - всеки иска да бъде обичан. И за да покажа своята любов към половинката си не мисля че е нужно да водим динамичен и “бурен” съвместен живот. Всеки един ден заедно аз мога да го изразявам с най-обикновенни неща - две-три мили думи, едно помилване….. you name it. Със всичко!
И няма как да допуснеш грешка когато обичаш истински.Имам две тълкувания на тези ти думи.
-Едното е да грешиш заради самата идея че обичаш някого истински. Това е глупост. Каквото и да се случи това е хубаво чувство.
- Другото е да сгрешиш когато показваш любовта си - да, случва се. Когато обичаш.
Но не и когато обичаш истински.
На август 7th, 2006 в 14:35
Предният ми пост звучи като противоречие. Така е.
В началото започнах да пиша това което показвам по принцип като отношение към любовта. Но в увлечението си да напиша мнението си съм написал каквото съм написал.
Touche.
…мразя да говоря за любов. все глупости излизат.
На август 23rd, 2006 в 19:20
Mnogo ljubov,mnogo chudo be! Moje do bezkrai da sedim i da se oplakvame, da vyzhvalqvame ili da otrichame ljubovta, no tova nishto nqma da promeni - bolkata si e bolka, shtastieto si e shtastie. Kogato chovek e shtastliv rqdko se seshta za tova, no kogato go boli - lele, kakvi tragedii pravim! No vsichko minava - kakt oe svyrshilo stastieto - taka hte svyrshi i bolkata, nali! Za da se pishat podobni neshta kato teoriite, koito prochetoh, trqbva mnogo neshto da si prejivql. Tova mi podskazva, che e imalo i drugi ljubovi i drugi bolki, no sa minali i otminali. Samovnushenieo e golqma rabota - chovek moje da si vyobrazi kakvo li ne i sam da si povqrva, che e taka. Ne, che imam pravo da davam syveti, no, chovek, vzemi se v ryce i si izjivei jivota i ljubvta dokato si mlad. A i v karina smetka, ako nqma bolka - za kakva ljubov togava stava duma? Shteshe da e bezrazlichie ili kratko zabavlenie! Uspeh v lekuvaneto na hronichnoto zabolqvane. Hronichno e, vqrvai, zashtoto shte se povtarq vseki pyt, kogato reshish da otdadesh sebe si i nai-veche syrceto i mislite si na nqkogo. Ami, tova e ot chovek, koito vinagi se e strahuval da se predade izcqlo na ljubovta. Dali za dobro ili ne, no v pyrviq sluchai, kogato resi da go napravi, v zamqna poluchi razocharovanie. No ne se otkazvam.
На декември 9th, 2006 в 15:22
4ovek neznam otkude ti e hrumnalo vsi4ko tova no samo 6te ti kaja 4e tuku 6to me razbi psihi4eski… mnogo smisleno mnogo vqrno no i mnogo tujno :(
На февруари 19th, 2007 в 21:55
Всичко почна да се прояснява, когато онзи пияница, как му беше името…Фройд се пръкна и разнищи тая тема. Негов последовател е класикът в българската поезия Светльо Витков, които е автор на следния стих или петострунен ямб и други:
“Стига с този секс, за бога!”
На март 7th, 2007 в 03:07
Единственото сигурно средство да забравиш някого е-да свикнеш със спомена за него.
На март 10th, 2007 в 20:53
…или да се спасиш от този спомен… Което е дори по-добре!
На март 16th, 2007 в 15:59
… и сега след близо половин година и повече, от написаното горе, ми е интересно как се чувства автора?
На март 17th, 2007 в 13:36
Честно казано, чувствам се повече от добре… Всичко, което се случи, ми беше един много добър урок в живота… и май най-после си намерих мястото!
Започвам да разбирам, че понякога просто трябва да се мине по трънлива пътека, за да си поемеш по правилния път и няма какво да се съжалява за проблемите, защото не се знае, ако тях ги нямаше, сега какво щеше да бъде!
На ноември 3rd, 2007 в 23:24
истини да вярно е но според мен всеки човек трябва сам за себе си да прецени какво е за него самотата за мен лично тя е голяма болка можеби защото сам изпитал тази голяма любов за която става на въпрос от части и болката от загубата когато човек изгуби любовта той губи частица от себе се той никога не е сащия губи вяра и да трябва да вярваш но е адски трудно и дори да намериш любовта отново никога няма да е тя истинската чиста и наивна любов която си загубил и все пак човек трябва да намери сили и да вярва да вярва че животът не е само разочарования че има надежда макар и малка да почуства дори частица от тази истинска любов и повярвайте ми тогава той ще я уцени и ще забрави за самотата поне за миг
На ноември 8th, 2007 в 11:04
Да ти кажа, с времето разбирам, че болката, самотата, проблемите… всичко това е пътят към откриването на любовта. Честно казано никак не ми се иска да съм изживявал това, да ме е боляло толкова, но пък от друга страна - като знам какво имам сега и само при мисълта, че при други обстоятелства можеше да не се случи, дори и да можех да върна времето назад, не бих променил нищо.
Пък и всяка грешка е един хубав урок за живота… ако от първия път попаднеш на точния човек, няма да научиш много много важни неща, които са от полза не само в любовта. Човешките отношения се базират на едни основни разбирания и във връзките, и в работата, и в приятелството… Така че, не трябва да съжаляваме, а да събираме сили - Бог знае какво ни чака зад ъгъла :)
На април 26th, 2008 в 15:29
Vsa6tnost…napisanoto po-gore naistina e stra6no emocionalno i li4no,istinsko i razbira6to…Sajalqvam za sazdalata se situaciq,no prosto tova,koeto e napisano e samata istina…ne moje edin 4ovek,dokato se nosi na krilete na liubovta i e opiqnen,da misli po tezi vaprosi…Napisanoto ot avtora e to4no predadeno…vsa6tnost predpolagam,4e vseki,koito e obi4al nqkoga i e bil naranen se 4uvstva po opisaniq na4in…trudno se prevazmogva liubovta,bila tq spodelena ili ne…prosto e adski trudno da zagubi6 sigurnostta i sarceto ti da bade razbito…naistina,moje moreto da e palno s riba,no pri polojenie,4e ti obi4a6 tozi 4ovek-ne moje6 tolkova lesno da se varne6 kam predi6niq si na4in na jivot ili obrazno kazano “da xvane6 porednata riba”…Vsqko edno razo4arovanie nosi strax ot sledva6ta vrazka…sarceto e po-osakateno ot predi i doverieto se pe4eli mn po trudno…Blagodarq na avtora na “Teoriq na samotata”,za6toto tova,koeto pro4etox napalno savpada v tova,koeto izpitvam az…blagodarq ti,4e si napisal tova,koeto 4uvstva6 i koeto smqta6 za istina…a to e!I se nadqvam,4e vseki,koito go pro4ete 6te moje da se savzeme po-barzo….Poklon i Blagodarq
На април 26th, 2008 в 15:32
Izvinqvai za vaprosa,no ne6tata opravixa li se?
На април 26th, 2008 в 18:27
Симона, благодаря ти за милите думи… истината е, че и аз се изненадвам на силите, които ми трябваха, за да напиша този текст!
Но днес, почти две години по-късно, аз съм щастлив - открих човекът до себе си, с който прекарвам почти цялото си свободно време…
Каква е рецептата да си щастлив? - може би основното е да намериш силите да се пребориш с всичко лошо и да имаш сърцето да оцелееш в мъката си, за да изпиташ истинското щастие… А когато те е боляло и дойде любовта, тя е много по-пламенна и гореща, защото знаеш цената!
На април 29th, 2008 в 14:38
Pozdravqvam te i se radvam za teb!No vsa6tnost ako si zagubil tozi,s koito vinagi si iskal da bade6-to sledva6tiq 6te bade mn trudno dopusnat do sarceto ti!No se radvam za teb i ti pojelavam cqloto 6tastie….
На май 3rd, 2008 в 17:09
страхотно е…това е живота наистина..
На май 6th, 2008 в 13:22
[…] http://www.mrunkam.com/blog/samota/ Posted by tigoni6 at 12:18 pm Мисли Permalink […]