“Село ли е Студентски град?” не е въпрос нито тема за дискусия, а просто сричка, която само селският манталитет може да ограничи човек в правилното й изговаряне, произнасяне и адекватно асимилиране. Всичко в крайна сметка се върти около тези две заветни букви, а българската азбука, която, апропо, никак не е българска, още по-малко е азбука, ако се зачита от гледна точка на онези - провинциалистите от светите земи на извън-столичния небесен рай, е напълно достатъчна, за изразяването на всеобщото софийско мнение по въпроса.
Но Студентски град не е съвсем село. То си е град, както е заложено в името му, измислено навярно от някой от „градските” му обитатели. Град, който само частично отговаря на речниковата дефиниция на село: „населено място, чиито жители се занимават главно със земеделие и скотовъдство” - население си имат и то доста внушително, пък и образно казано са жители, ако се има предвид, че там не се живее, а просто се преживява от ден на ден, от година на година; за главното занимание на обитателите на Студентски град се спори от години и макар някои експерти да отхвърлят думата скотовъдство, то балконското земеделие процъфтява и дори развива българската студентска икономика. В общи линии си имат всичко необходимо, за да стиснат между зъби думичката „село” и с гордост да блеснат с постоянен адрес - София-град, докато хващат междуградския 280. Ами така де – дори когато бяха наводненията лятото и се наложи общината да изпрати допълнителни междуградски автобуси, бяха пренасочени не коли по линиите на 204 или пък 305, а точно любимите оранжеви чада на европейското автомобилопроизводство. Дори зоологическата им градина е миниатюрен модел на някогашната софийска, в която животните са били не по клетки, а са се разхождали на открито в паркчето, което днес наричаме на Съветската армия – та малко ли са инсектицидните форми на живот в безкрайните номерирани терариуми, в които кротко пъплят студенти.
Не бива да забравяме, че вървим към Европа и там би било недопустимо да кажем, че висшистите ни в родната столица са вече приобщеното местно население на някое село. Но въпреки това Студентски град на английски език е “Student village”, което в превод е Студентско село – явно дори на Запад са по-адекватни по този въпрос. Изглежда столичани се стараят да бъдат максимално толерантни към инвазията на провинцията и им отпускат уютно местенце в полите на Витоша с южно изложение, издават пенсионерски привилегии за ползването на автобусните линии и дори им предоставят ледена пързалка, за да не отвикват от старите навици да слизат с шейни по друма от горната чаршия към мегдана на селото – никой не може да отрече завидните усилия на Столична община да се грижи за Студентски град. Там дори пиците на парче и дискотеките са по две на глава от населението, за да не им липсва градското изобилие на някогашните Корекоми. Само болница с родилно отделение им липсва, но това по-скоро се дължи на колебанието по казуса: „Какво гражданство да се предостави на детето?”.
Но не е редно отговорът на един толкова обикновен въпрос да се превръща в поле за изява на омраза и абсурдни съждения. Все пак София не е България, макар още да не разбирам защо е така. Факт е, че извън границите на столицата, времето сякаш е спряло – постепенно започваме да наподобяваме Мексико сити, където живее повече от 60% от населението на държавата. Вчера направихме компромис със село Люлин, днес правим компромис със Студентски град, утре навярно Варна и Бургас ще бъдат обявени за източни провинции на София и ще заприличаме на жалко подобие на Римската империя, с разхвърляни по територията на столицата десетки провинции, запазили автентичните си нрави, култура и език.
Защото това е град с традиции, а не поредното тепе, на което да си правят густо майните от централна България и на пазара все още се продават картофи – не патати, барабой, компири или бумбали, а картофи. И на който всичко това му звучи обидно, дискриминиращо или неудобно, може да се възползва от целогодишното намаление на еднопосочните билети по посока София-провинцията, а пътем да напише своята версия на тема: „Село ли е Студентски град?”.
На март 1st, 2007 в 21:20
:) “София срещу провинцията”. Чиче, това е все едно да хванеш темата Windows VS Linux, Левски VS ЦСКА. Дай по-сериозно.
На март 1st, 2007 в 22:45
Пеца, че кой е казал, че този блог е за сериозни теми?! Това е по-скоро да си чеша езика, когато ме сърби гъза… И все пак, не е ли кофти да има толкова провинциалисти в София?
На март 3rd, 2007 в 04:53
Ако намеря из личния си архив един памфлет по горе споменатата тема ,от времето ,когата съм пребивавала във въпросния “град” ще съм доволна да я поместя тук.Възможно е ,обаче твоите родители да го помнят.Ако ли не ще ги подсетя.
На март 3rd, 2007 в 18:15
Ще се радвам да го видя или прочета… аз обожавам спомени от миналото, особено пък на тази тематика!
А иначе… искам да се върна отново на темата по-горе… идеята ми беше по-скоро да кажа, че е абсурдно всички хора от провинцията да идват в София с думите: “Ами то иначе тук няма какво да се прави!” и когато кажеш нещо против провинциалистите и пренаселването на столицата, веднага скачат: “Е какво бе! Ами то там, в моя град Х няма какво да се работи! Аз иначе нямаше да дойда…” Еми нормално е… ако всички мислят по този начин, никога няма да има работодатели, никога няма и да има живот извън столицата! Никак не ми се иска да копираме Мексико, където столицата представлява 60% от населението на иначе огромна държава… Не е нормално и не бива да става така! В цял свят (белият и цивилизован!) хората се стремят да избягат от големия град, тук се чудим как да се натъпчем…
На март 4th, 2007 в 00:00
Ми на! Тъпотия! :{
На март 6th, 2007 в 23:26
Ето ме и мене. Както ти бях обещала да си спомня да-лечната 1970 г и моите спомени от тогавашното пъту-ване до сегашния ” Студентски град”. Мисля ,че се пътуваше с № 80 за квартал / тогава беше ли вече квартал ?/ Дървеница и самото пътуване просто беше едно изпитание.Тогава бяхме на по 16 г. и ни изпрати-ха лятото на школа в София.Имаше младежи от цяла България /и от София / и бяхме разквартирувани в сту-дентските общежития,хранихме се в студентския стол и слушахме лекции в различни аули. В свободното време всеки беше свободен да прави каквото иска /стига да се съобразява с нормите на поведение/. Тогава басейнът “Дианабад” беше нов и ние често го посещавахме. А ето и самият памфлет, който е написан като ода ,но малко и в немерена реч : О , спирка ! Три часа тълпи разлюлени как рейса щурмуват. За незнай кой път гъсти орди лазят по урвата дива и тела изтерзани пот ги залива. Бури подир бури , тълпи след тълпи. Кондукторът разсърден спира рейса пак и вика : Долу от вратите ! И ордите слизат и викове сърдити и аларма страшна въздуха разпра : Не ви ли е срам ,бе! Аман! До кога ? Инжинер неизвестен навънка остана. Колеги ,колежки, спасете другаря ! В тез мигове тежки всеки гледа другия да измести и своите кокали да намести . И сетната радост, че веч са на път,ги кара сега по-тихо да ръмжат. Часът е шест. О ,геройски час ! Чертежи навити се мачкат тогаз. И копчета хвъркат, къде ще изтраят ? А на таз славна битка не се вижда края. Шофьорът цял засиял избира къде е най-рядката кал. На рейса внезапно той удря спирач-ка. За сетен път всичко добре да се смачка. …………И днес йощ тълпата щом рейса пристига, спомня дни бурни, шуми и препраща транспортната слава като ня-кой ек, за да я помни всеки изстрадал човек . Да ни прости патриархът на нашата литература Иван Вазов ,че е използувано негово произведение за основа. Горе-долу се надявам, че вярно съм цитирала ” произведението “.
На март 6th, 2007 в 23:47
Просто нямам думи ;) Това е класика… трябва да влезе като мемориален стикер в автобуси като 280, 204, 305, 72 и т.н. славни чада на софийския транспорт, които все още с гордост продължават традицията, за която се споменава в тази преработка ;)
На юли 24th, 2007 в 17:26
искам да кажа на този Estilian или както му е името,че София е почти без традиции,когато тя е била село Средец,Търново е било столица,а Пловдив,за който ти така подигравателно говориш,е град с толкова стари традиции и е бил град оште преди Средец и Сердика и т.н да ги е имало.Така че по-полека столичанино с дядо от село Мировяне или околията
На юли 27th, 2007 в 23:15
Само за протокола - аз уважавам другите градове, някои дори далеч повече от София. Не уважавам факта, че жителите на тези градове се отнасят пренебрежително към родните си места и си веят задниците из София!
Разбирам, че искат да успят, но ако всички в един момент дойдат тук, България ще означава просто София… не мислиш ли?
Притеснява ме именно това, че хората се отнасят пренебрежително към родните си места… а не че аз съм пренебрежителен към тях!
И пак само за протокола, защото заговорихме за старите столици на България - аз съм родом по принцип от една от бившите столици, макар да е била такава само за 24 часа - Панагюрище. За който не знае - справка в историята :) Така че знам какви традиции може да има един град и ги ценя искрено. Не живея там просто защото от дете съм израстнал в София и тук имам дом… не съм на общежитие и не се боря с вятърни мелници, пищейки, че няма работа! Пак за справка - всеки ъгъл в Студентски град е препълнен именно с такива чада.
На април 9th, 2008 в 09:07
СтГр=село, и то от най-затритите.
Един познат беше казал, “Селяните в София - с виза”. Евала му прая :)