Мрънкам в блог

В последно време все повече ми прави впечатление, че хората имат противоречиво и предимно отрицателно отношение спрямо една социална група, която се самодефинира като „интелектуален, културен и аристократичен елит”, а простолюдието нарича с простичката дума: „сноби” (б.а. според речниковото определение сноб е: “парвеню, маниакално суетен и превзет светски човек”. Думата произлиза от френското “sine nobilitate”, в превод - без благородническа титла. През годините се използва като дефиниция за хора, които нямат потекло, но имат положение във финансово измерение и пародират с това). Те са толкова специфични по своята същност и натура, било то като визия, като поведение, мислене и изказ, че би било немислимо да бъдат описани в рамките на един текст. Въпреки това ще се опитам, за да разясня с малко чувство за хумор, да опиша вида и психологията на един класическо „снов” в летните условия на 21 век.

Изискан джентълмен, чиято възраст не може да бъде определена никога поради простичкия факт, че видът завоалира, за да прикрие детайли, които околните не са достойни да знаят. Косата е с къса прическа, без излишни форма и стил, които да не привличат вниманието и да подсказват за пристрастия към дадена тенденция в модата. Лицето е чисто, с матова гладка кожа, добре поддържано. Облеклото, като за летния сезон, най-вероятно би било черна копринена тениска с едва доловима светла бродерия на ръкавите и джобчето с инициалите на собственика й, панталон с пепеливо бял цвят, пристегнат с изискан кожен колан с миниатюрна черна матова катарама. Под тениската е добре привързан бял ефирен шал, а през кръста или раменете е преметнат пуловер от фина вълна. Обувките са кожени, черни, със заострени върхове.

Задължителни аксесоари са бастун от тъмно, ароматно дърво (орех, сандал) с гравирана дръжка, сребърен старинен джобен часовник, пенсне или монокъл и, разбира се, ако е пушач, кутия с три доминикански, ръчно навивани пури. По ръцете си няма излишни украшения, които да натоварват движението – може би малък пръстен от бяло злато, без камък – би било прекалено аристократично и показно в противен случай! В портфейла си би носил снимка на любимия си домашен крокодил Арчибалд.

За поведението и маниерите на един сноб може да се каже много. Преди всичко те са хора, които са над обикновената човешка суета и гледат, дори и в компания от хора, с извисен зареян поглед, без да фокусират хората в очите, освен своите събеседници, които смятат за хора на своето равнище, като тях гледат в лицето, без втренчено да ги притесняват. На глупавите и несъдържателни въпроси отговарят с френски клишета: „Me oui”, “je ne sais pas” и др.

Като цяло реакциите на един сноб следва да бъдат забавени, изискани и без резки движения. Те ходят бавно, стъпват тежко, без да избързват в крачката. Отговарят и реагират бавно, замислено, но убедени в себе си. Говорят с дълги изречения, но никога не прекаляват в изказа си, като често пъти използваните думи са или чуждици или отдавна забравени стари думи от родния език. Обичат да провокират предимно с ирония, а сред съществените елементи на характера е чувството им за хумор. То е алтернативно, силно развито и често граничещо с бруталното невежество, но сами по себе си снобите не понасят невежеството. Предпочитат да не изразяват емоции, но са силно душевно раними, като смехът им е изискан, едва доловим, но ясно изразен с мимиките на лицето. Снобите нямат любими неща, но презират хората без вкус. Не стигат до крайности в поведението си, но са драстични в действията и изказванията си и често действат в пълен разрез с приетите от обществото норми. Снобите са противоречиви по характер, непредсказуеми, но следват определен етикет. Те са напълно самостоятелни и имат крайната неспособност за екипна работа. Не се привързват, а любовта често граничи с чисто физическото привличането, което не бива да измества егоцентричната привързаност към своето амплоа.

Категорично темата не е изчерпана, но някак не мога на един дъх да избълвам всичките образи от съзнанието си. Очаквам коментари, за да завършим този прекрасен портрет. А като за финал два вица, които… според много хора разкриват истинската същност на снобския характер:

Двама сноби влизат в сладкарница. Сядат на масата, поръчват си по едно питие и както си стоят и си говорят, единият небрежно казва:

- Мисля да се кача на масата и да се изпикая върху хората…

А другият го прекъсва:

- Недей бе… няма да те разберат!

__________________________________________________________

Двама сноби си седят на масата в заведение. В един момент навън започва да се сипе дъжд и един от снобите казва небрежно:

- Ето… пак заваля!

А другият отвръща:

- Хм! Простаци…