Ð’ поÑ�ледно време вÑ�е повече ми прави впечатление, че хората имат противоречиво и предимно отрицателно отношение Ñ�прÑ�мо една Ñ�оциална група, коÑ�то Ñ�е Ñ�амодефинира като „интелектуален, културен и ариÑ�тократичен елитâ€�, а проÑ�толюдието нарича Ñ� проÑ�тичката дума: „Ñ�нобиâ€� (б.а. Ñ�поред речниковото определение Ñ�ноб е: „парвеню, маниакално Ñ�уетен и превзет Ñ�ветÑ�ки човек“. Думата произлиза от френÑ�кото „sine nobilitate“, в превод – без благородничеÑ�ка титла. През годините Ñ�е използва като дефинициÑ� за хора, които нÑ�мат потекло, но имат положение във финанÑ�ово измерение и пародират Ñ� това). Те Ñ�а толкова Ñ�пецифични по Ñ�воÑ�та Ñ�ъщноÑ�Ñ‚ и натура, било то като визиÑ�, като поведение, миÑ�лене и изказ, че би било немиÑ�лимо да бъдат опиÑ�ани в рамките на един текÑ�Ñ‚. Въпреки това ще Ñ�е опитам, за да разÑ�Ñ�нÑ� Ñ� малко чувÑ�тво за хумор, да опиша вида и пÑ�ихологиÑ�та на един клаÑ�ичеÑ�ко „Ñ�новâ€� в летните уÑ�ловиÑ� на 21 век.

Изи�кан джентълмен, чи�то възра�т не може да бъде определена никога поради про�тички� факт, че видът завоалира, за да прикрие детайли, които околните не �а до�тойни да зна�т. Ко�ата е � къ�а приче�ка, без излишни форма и �тил, които да не привличат вниманието и да под�казват за при�тра�ти� към дадена тенденци� в модата. Лицето е чи�то, � матова гладка кожа, добре поддържано. Облеклото, като за летни� �езон, най-веро�тно би било черна копринена тени�ка � едва доловима �ветла бродери� на ръкавите и джобчето � инициалите на �об�твеника й, панталон � пепеливо б�л цв�т, при�тегнат � изи�кан кожен колан � миниатюрна черна матова катарама. Под тени�ката е добре привързан б�л ефирен шал, а през кръ�та или раменете е преметнат пуловер от фина вълна. Обувките �а кожени, черни, �ъ� зао�трени върхове.

Задължителни ак�е�оари �а ба�тун от тъмно, ароматно дърво (орех, �андал) � гравирана дръжка, �ребърен �таринен джобен ча�овник, пен�не или монокъл и, разбира �е, ако е пушач, кути� � три доминикан�ки, ръчно навивани пури. По ръцете �и н�ма излишни украшени�, които да натоварват движението – може би малък пръ�тен от б�ло злато, без камък – би било прекалено ари�тократично и показно в противен �лучай! В портфейла �и би но�ил �нимка на любими� �и домашен крокодил �рчибалд.

За поведението и маниерите на един �ноб може да �е каже много. Преди в�ичко те �а хора, които �а над обикновената човешка �уета и гледат, дори и в компани� от хора, � изви�ен заре�н поглед, без да фоку�ират хората в очите, о�вен �воите �ъбе�едници, които �м�тат за хора на �воето равнище, като т�х гледат в лицето, без втренчено да ги прите�н�ват. �а глупавите и не�ъдържателни въпро�и отговар�т � френ�ки клишета: „Me oui�, “je ne sais pas� и др.

Като ц�ло реакциите на един �ноб �ледва да бъдат забавени, изи�кани и без резки движени�. Те ход�т бавно, �тъпват тежко, без да избързват в крачката. Отговар�т и реагират бавно, зами�лено, но убедени в �ебе �и. Говор�т � дълги изречени�, но никога не прекал�ват в изказа �и, като че�то пъти използваните думи �а или чуждици или отдавна забравени �тари думи от родни� език. Обичат да провокират предимно � ирони�, а �ред �ъще�твените елементи на характера е чув�твото им за хумор. То е алтернативно, �илно развито и че�то граничещо � бруталното невеже�тво, но �ами по �ебе �и �нобите не пона��т невеже�твото. Предпочитат да не израз�ват емоции, но �а �илно душевно раними, като �мехът им е изи�кан, едва доловим, но ��но изразен � мимиките на лицето. Снобите н�мат любими неща, но презират хората без вку�. �е �тигат до крайно�ти в поведението �и, но �а дра�тични в дей�тви�та и изказвани�та �и и че�то дей�тват в пълен разрез � приетите от обще�твото норми. Снобите �а противоречиви по характер, непред�казуеми, но �ледват определен етикет. Те �а напълно �амо�то�телни и имат крайната не�по�обно�т за екипна работа. �е �е привързват, а любовта че�то граничи � чи�то физиче�кото привличането, което не бива да изме�тва егоцентричната привързано�т към �воето амплоа.

Категорично темата не е изчерпана, но нÑ�как не мога на един дъх да избълвам вÑ�ичките образи от Ñ�ъзнанието Ñ�и. Очаквам коментари, за да завършим този прекраÑ�ен портрет. Ð� като за финал два вица, които… Ñ�поред много хора разкриват иÑ�тинÑ�ката Ñ�ъщноÑ�Ñ‚ на Ñ�нобÑ�киÑ� характер:

Двама �ноби влизат в �ладкарница. С�дат на ма�ата, поръчват �и по едно питие и както �и �то�т и �и говор�т, едини�т небрежно казва:

- МиÑ�лÑ� да Ñ�е кача на маÑ�ата и да Ñ�е изпикаÑ� върху хората…

� други�т го прекъ�ва:

- Ð�едей бе… нÑ�ма да те разберат!

__________________________________________________________

Двама �ноби �и �ед�т на ма�ата в заведение. В един момент навън започва да �е �ипе дъжд и един от �нобите казва небрежно:

- Ето… пак завалÑ�!

� други�т отвръща:

- Хм! ПроÑ�таци…