Когато ме е срам от професията ми PR или разговор със Спас Тодоров от ДАГ

Публикувано в: Просто мрънкане

24 яну 2008

У нас все още живее митът, че за да си кадърен служител, трябва да си на години, да те е брулил живота като стар козел млада върба. И въпреки, че все още се сблъсквам с този проблем, досега не бях попадал на подобен казус в рамките на професията „Връзки с обществеността“. За съжаление съвсем на скоро ми се наложи да си комуникирам с един… индивид… 53 годишният изпълнителен директор на дирекция „Информационно обслужване и връзки с обществеността“ в Държавна Агенция по Горите – г-н Спас Тодоров.

Виждал съм наглост… виждал съм дори при някои свои преподаватели наследство от годините преди прехода, когато PR е било равносилно на пропаганда… но методите са далеч по-брутални… виждал съм и съм чувал невероятна наглост, но за първи път ми се карат, че съм пренебрегнал човек, чието задължение е ТОЙ да търси мен! Спас Тодоров ме хвърли в джаза, когато се обади по телефона и с възможно най-грубия тон, на който е свободен човек, комуникиращ с клиенти и партньори, попита „Ама вие защо търсите шефЪ, а не мен?“. Няма да разказвам подробности, но на кратко Спас Тодоров изиска от нас да бъде удостоен с писмено извинение, че е бил прескочен при изпращането на официално писмо до агенцията му, както и да му бъде обяснено подробно, аджеба, ние защо въобще ги занимаваме и какви сме ние!!!

Въпросът, който изниква е – какво правят хора, на преклонна възраст, които дори не познават елементарни протоколи за поведение, да не говорим за занаят и професия,  в Агенция!!! При това такава, която има статут на министерство!!! Явно ДАГ е поредното свърталище на стари кучета от властта, хора с връзки, с позиции и… никакво покритие… нито ментално, нито дори човешко! Много би ми било интересно да чуя, дали някой журналист от медиите се е опитвал да общува с този Спас Тодоров или е търсил „връзки с обществеността“ на ДАГ…? Защото този „специалист“ не само, че не си върши работата – той работи във вреда… и ако поне в още две министерства има типове като него… Господ да ни е на помощ!

3 коментара за "Когато ме е срам от професията ми PR или разговор със Спас Тодоров от ДАГ"

Avatar

Димитър Цонев

На 24 януари 2008г. в 19:34 часа

Ех, да бяха само там изолирани такива, дето скални орли да бяха, досега да бяха отлетели в отвъдното… Във всяка по-стара фирма и организация има поне по един такъв, дето и идея си няма, че комунизмът си е отишъл. И аз съм се сблъсквал с такива по време на старата ми, а и сегашната работа. Даже си мисля да си направя списък с имена и фирми, с които човек не е съвсем здравословно да си комуникира.

Avatar

Слави (cre8ive)

На 29 януари 2008г. в 16:49 часа

Хора, да беше проблемът само в старите тарикати, спотайващи се в държавни и частни учреждения…Не, този паразитен организъм се "възпроизвежда". Работя от 1 година в държавната администрация, но вече съм убеден, че има много млади хора на които или са им промили мозъците предварително, или съзнателно за възприели този подход, или са се пречупили и примирили с подобни "дебелокожи", "дебелогъзи" и други "дебело-" бюрократщини.

Avatar

Димитър Цонев

На 29 януари 2008г. в 23:41 часа

несъмнено е така, и с такива индивиди съм се сблъсквал, но и никъде не съм казвал, че списъкът ми ще бъде алтернатива на "клуб на пенсионера" ;)

Публикувай коментар

Кой е Стилян Горанов?

Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.

Моите снимки