Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Гастрономи я!
24 окт 2008Както всички други неща, които публикувам, така и тази рецепта си има предистория в стил „няма да повярвате какво ми се случи“! Истината е, че до преди около месец, думата „табуля“ (или „табуле“ по корекция от страна на Боби Димитров) нищо не ми говореше – звучи ми по-скоро като име на марокански бунтовници, отколкото като салата. Но когато през септември си направихме поредната екскурзия през Италия и Франция, то в един магазин в Обан (Aubagne), близо до Марсилия, случайно попаднах на някаква странна кус-кус салата, тип полуфабрикат. В началото всички се дърпаха от нея, но аз реших да подходя смело и си взех една кутийчица от 1кг, която смело да консумирам в колата по път за Сен-Тропе… а по-късно и да опитам да приготвя в домашни условия (рецептата е малко по-надолу в темата).
Първото ми впечатление, след като я опитах, беше много много добро… имаше невероятен микс от вкусове, при това в съвършена пропорция. Опасявах се, че може да е люто, но всъщност се оказа добра комбинация от солено, кисело и леко сладко… чисто визуално не изглеждаше много добре, но вкусът бе уникален. За съжаление, обаче, по завоите на пътя към Сен-Тропе, които брат ми взимаше като състезател от турнира в Льо’Ман ’67г, кутията падна на земята и безславно се разпиля по пода на Мерцедеса. От тогава в мен се зароди желанието да пресъздам тази уникална рецепта и ето, че вчера го постигнах:
Необходими продукти:
Приготвяне:
Приготвяте дълбока тенджера, в която оставяте да заври вода, след което изсипвате кус-куса и посолявате. Оставяте да ври на тих огън, докато кус-кусът набъбне (около 20 минути). След като е сварен, той се изцежда и измива обилно със студена вода и се оставя да се отцежда. Стафидите се накисват в купичка с топла вода, за да набъбнат за около 5-10 минути, след което се измиват също със студена вода, за да се махнат малките боклучета от тях. В дълбок съд започвате да нарязвате на много много ситни парченца измитата и обелена краставица и доматът (като за таратор!). Посолявате ги, след което нарязвате по същия начин печените чушки и обезкосмените обезкостените маслини. Ако кус-кусът се е изцедил добре, прибавете и него, заедно със стафидите, като разбърквате добре. Лимонът се изстисква и със сока се полива салатата (лимонът в никакъв случай да не се замества с оцет, дори и да е балсамов!). Отново се разбърква добре и се прибавят нарязаният на ситно (или стрит, ако е сух) джоджен, солта и малко соев сос. Опитайте на вкус и ако е необходимо прибавете още подправки – вкусът трябва да е силен, ароматен, но не и натрапчив – опитайте се да постигнете баланс между солта, джоджена и лимона. Чак след като я овкусите, прибавете и зехтинът (в никакъв случай не го замествайте с олио, тъй като ще убиете вкуса на салатата!).
Салатата се сервира студена (желателно е да престои няколко часа в хладилник след приготвянето) и върви прекрасно с бяло вино. За допълнителен вкус, можете да прибавите и бяло пилешко месо (за предпочитане варено, но може и пушено), отново нарязано на ситно… за хора без вкус и естетика в храненето – препоръчват и прибавянето на магданоз (аз просто не обичам). Също така – като заместител на стафидите, може да експериментирате с каперси (не е изпробвано – това е лично моя идея). Важното е да не прекалявате със зеленчуците в табулята, както и с подправките – уникалността на салатата и рецептата е именно в баланса между кус-кус и всичко останало :)

Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.
2 коментара за "Кус-Кус салата на вожда или Табуля"
Боби
На 24 октомври 2008г. в 16:56 часа
А ве… не знам къде е разваления телефон, ама ТАБУЛЕ е класическа арабска салата от магданоз и булгур, домати опция. Тия европейци оскверниха всичко :(
http://en.wikipedia.org/wiki/Tabbouleh
Стилян Горанов - Estilian
На 24 октомври 2008г. в 21:39 часа
Ами Боби… какво да ти кажа – „что продавали, то и купили…“
Факт е, че навсякъде рецептата наистина я октривах със солидно препоръчване на MacDano’s, но е всеизвестен факт моята ненавист към този продукт… оттам нататък – явно си прав, това си е чисто европеизиране на рецептата – но и така не е никак зле! Дори прибирайки се днес вкъщи, открих, че е изядена ;)