Мрънкам в блог

Мислех да напиша две отделни теми, но някак нещата прекалено много се преплитат в едно, за да бъдат разделени - последната ми почивка или екскурзия с колегите от Маг и окончателното ми напускане на фирмата.

12 срещу 13 октомври явно бяха дните на масово тийм билдване в България, тъй като освен Маг Студио, знам за поне още 4-5 големи фирми, които правеха същото по същото време (поне бяхме в различни градове, че иначе щеше да изглежда съмнително). Та събрахме се ний и заминахме благополучно за Пампорово (или както го наричам - Пампоровец), където ни настаниха в хотел Мургавец - за който не е ходил, мога много силно да го препоръчам - много добър хотел, с изключение на цените му. Прекрасен басейн, фитнес, сауна, ресторанти, конферентни зали и прочие… както и самите стаи, които си отговарят на звездите и стандарта. Голяма част от колегите пътуваха с автобуса, но аз реших да помързелувам сутринта и да пътувам с винаги закъсняващия Гео ;) Тихо-кротко, през Пловдив, се домъкнахме в Пампорово, където всички вече обядваха, след сериозно сутрешно напиване в автобуса. След това, цял следобед, почти до вечерта, правихме психо-игрички. Е, не беше чак толкова зле, колкото звучи. Няма да ги разказвам подробно, защото рискувам пак да пиша прекалено дълго. Интересна беше последната игра - разделиха ни на 4 групи и всяка една, с предоставени подръчни средства като кадастрон, фломастри, кутийки, тревичка и т.н. трябваше да построи свой град и да му напише история. Аз бях писарят на нашите земи. Уникалното в случая е колко различни бяха историите на всеки един град - нашият беше фентъзи, съседният, на Крис, беше изкован от чувство за хумор; следващият, на нашия мениджър на продажбите Павел беше базиран на скъпотията и парите (меркантилна работа), а последният - с любовно-драматична-мистериозна история. Тоест - проличаха четерите крайности във възприятията на колегите. Важното е, че се забавлявахме. След това вечеря, с по чашка ракийка и сладък разговор за това-онова и новото BMW на Митко. Последва масово напиване по фоайета, стаи и коридори, с песни и китари, висок градус и невероятно настроение. Имаше от всичко - аз лично пях и се забавлявах, нашият плевенчанин Илиян за пореден път показа талант в свиренето, като награби живият оркестър в кръчмата и им извзе ролята. Краят на вечерта беше в дискотека, където, по неведоми пътища, се стигна и до стриптийз от моя страна. Тук държа да кажа, че имам DVD с 3 гигабайта снимки, но от съображения за сигурност няма да ги качвам в Интернет ;) Който е заслужавал да го види, го е видял… и скоро няма да го забрави - постарах се.

И тъй, славно и весело, мина Team Building-а на Маг Студио. Макар да беше само за една вечер, определено ще я помня цял живот. Дори на следващия ден, когато се връщахме към София, успях да науча колегите да играят Мафия, след което последва масово вманиачаване и ме принудиха да играем по път. Това май е първата в историята автобусна Мафия. Важното е, че пак се забавлявахме и имаме нова голяма агитка от привърженици на играта - обещал съм им да ги събирам, за да играем и ще се изпълня обещанието. Само дето не успях да убедя и шофьорът да поиграе, особено нощем да си затваря очите ;) За първи път се почувствах като на истински Team Building, където не просто отиваме да се напием (и това го имаше, но не беше най-ключовото), а се почувствах като част от един екип, като част от Маг Студио и това беше невероятно. Не по друга причина, а просто защото хората, които работят там, са невероятни хора и приятели. Тук основна заслуга имат Крис, като началник и Нона, като новият ни психолог във фирмата - евала хора, прекланям се пред начина, по който успявате да преобразите Маг Студио.

И… както обикновено се случва, тук следва едно НО! И то е фактът, че вече изтече дори втори месец от едномесечното ми предизвестие за напускане. Тоест - официално вече съм безработен. Това беше най-драматичното ми напускане и то се дължи преди всичко на хората, които работех в Маг Студио. Причините да напусна няма да ги споменавам - имало е такива, случило се е нещо, решил съм, продължил съм. Най-малкото дължа уважението на тази компания и винаги ще бъда лоялен. Имал съм много лоши мигове, но те избледняват в спомените ми… избледняват заради всичко друго, всичко хубаво… хубаво, като горе описаното. Ако някой иска да започне работа в Маг Студио, мога да му кажа само - няма да изгубиш нищо, но се подготви за сериозна работа. Ще работиш с невероятни хора, но и под невероятно напрежение. Не очаквай невероятните пари, не вярвай на обещания - отиваш там, за да работиш и за да научиш нещо ново - тези две неща ще ги получиш в излишък и дори ще ти е приятно между временно. Малко са тези, които ще се пенсионират там, но това е компания с име, на която можеш да разчиташ, че ще те издигне.

Е, това е… скоро ще пиша тема и за новото ми работно място, но дотогава има време. Сега ще се отдам малко на себе си и ще си почина до януари 2008. Изкарах благополучно година и 3 месеца в Маг Студио и не съжалявам. Въпреки традицията хората да излязат оттам и да плюят, аз се гордея, че съм бил Project Manager в Маг… и че съм изживял един доста сериозен преход и преломен момент в компанията. Стискам палци на колегите, които все още са там и им пожелавам всичко, което сме се надявали да се промени, всичко, което са ни обещавали, да се сбъдне… кой знае… някой ден може да се върна ;) Благодаря на хората от нашата стаичка - Вили, Милена, Миро, Илка, новата Хриси и Юлиян… хора, вие сте ми като семейство! А децата, там, програмистите и дизайнерите - те ще ни ядосват цял живот, но пък наша отговорност е да си ги обичаме и да даваме всичко от себе си не за парите… не за Маг Студио или за Киро, а за тях и за себе си!!! Само ние заслужаваме безумията, на които се подлагаме…

И както и е казал Че: “Venseremos!”… което вие ще трябва да направите… аз съм по-римски настроен: “Veni, vidi, vici”.