Тази Ñ�утрин, както вÑ�еки работен ден, Ñ�е наÑ�очих към колата пред блока, за да отида на работа… да, ама не! Ð�а улицата, точно пред моÑ�та кола, беше паркиран или по-точно зарÑ�зан на чомпе един автомобил. Стара иÑ�ториÑ�, ще Ñ�и кажете вие, а и чеÑ�тно казано и аз така Ñ�и казах в началото. Запалих Ñ�и моÑ�та, за да загрÑ�ва, огледах отÑ�трани дали в колата нÑ�ма кола и Ñ�е върнах да поÑ�вирÑ� Ñ� клакÑ�она. Получи ми Ñ�е доÑ�та добре – първо поÑ�тоÑ�нен звук, поÑ�ле на преÑ�екулки, поÑ�ле имитирах марÑ�илезата… както Ñ�е казва – бъди макÑ�имално доÑ�аден в шума, за да те чуÑ�Ñ‚ повече хора. За Ñ�ъжаление обаче, единÑ�твениÑ�Ñ‚ резултат, който поÑ�тигнах, беше да Ñ�ъбудÑ� вÑ�ички Ñ�ÑŠÑ�еди в 8:00 Ñ�утринта. Отникъде никой! Дори и не подозирах в какъв филм ще Ñ�е забъркам Ñ� полициÑ�, Ñ�ъмнителни коли и телефон 166…

Това беше и преломниÑ�Ñ‚ момент, в който реших да огледам колата, коÑ�то ме е запушила от вÑ�ички Ñ�трани… Черно Ñ�таро Пежо 406, много изÑ�традало на вид, региÑ�трационен номер С 3505 КÐ�… вÑ�е още нищо интереÑ�но… каÑ�етофонът на колата Ñ�и Ñ�тоеше вътре, на Ñ�едалката имаше нÑ�какви работи, отзад кожено черно Ñ�ке… и изведнъж Ñ�тигам до шофьорÑ�ката врата, коÑ�то е Ñ� разбит прозорец! Казах Ñ�и „Ето това е, край! Крадена кола…“ ама пък… за какво му е на нÑ�кой да краде толкова Ñ�тара бракма, пък и вÑ�ичко оÑ�тавено вътре?! Ð�ко Ñ� краде нÑ�кой, ще Ñ� оÑ�тави на по-затънтено мÑ�Ñ�то?! Ð’ този момент видÑ�Ñ… един голÑ�м Ñ�ин микробуÑ� на полициÑ�та, който мина наблизо… отидох, Ñ�прÑ�Ñ… ги и ги попитах какво да правÑ�. ЕдиниÑ�Ñ‚ първо ми предложи – „Ð�бе влез в колата, изключи Ñ� от Ñ�короÑ�Ñ‚ и Ñ� избутай по-надолу„, на което му отговорих Ñ� „Ð�ми ако е използвана за обир и оÑ�тавÑ� мои отпечатъци вътре?„, на което пък получих два отговора от двамата вътре – единиÑ�Ñ‚ каза „Купи Ñ�и ръкавици!„, а другото, далеч по Ñ�миÑ�лено „Обади Ñ�е на 166!„.

Речено-Ñ�торено! Оттук вече започва иÑ�тинÑ�ката епопеÑ�! ЗвънÑ� аз от GSM-a, като първо чувам мелодийка от централата. Първи голÑ�м Ñ�игнален знак – как може на Ñ�пешен телефон да ти Ñ�е включва централа?!?! И да чакаш?! Ð�ми ако е Ñ�пешен Ñ�лучай?… за щаÑ�тие не беше! Изчаках, Ñ�лед около минута ми вдигна полузаÑ�пал женÑ�ки глаÑ� Ñ� „К’во?„. ОбÑ�Ñ�них аз, че Ñ�е обаждам от еди кой Ñ�и адреÑ�, как Ñ�е казвам и започнах да обÑ�Ñ�нÑ�вам за Ñ�лучилото Ñ�е, на което от другата Ñ�трана получих „…дай по-набързо…„. Съкратих аз разказването, а женÑ�киÑ�Ñ‚ глаÑ� ми каза „Изчакайте момент, ще ви Ñ�вържа Ñ� районното„… пак мелодиÑ�! Чак започнах да Ñ�и тананикам… този път Ñ�е поÑ�ви мъжки глаÑ�. Ð�з директно подходих Ñ� очакването, че тази операторка, Ñ�лед като ме е прехвърлила към районното, поне е предала какво Ñ�ъм й разказал… Да, ама не! ТрÑ�бваше отново да разкажа вÑ�ичко и да уÑ�ещам повторно Ñ�ъщата Ñ�кука от другата Ñ�трана,

МиÑ�лите Ñ�и, че Ñ� това реши проблемът?!?! Оооо, напротив! МъжкиÑ�Ñ‚ глаÑ�, Ñ� най-Ñ�покоен глаÑ� ми обÑ�Ñ�ни, че това каÑ�ае дежурниÑ� и пак ме прехвърли… дотук разговорът вече беше на около четвърта или пета минута. ДежурниÑ�Ñ‚, както Ñ�е доÑ�ещате и Ñ�ами, не вдигна веднага, а пак поÑ�лушах моно-тонална пеÑ�ничка… накраÑ�, заветниÑ�Ñ‚ миг, в който очаквах Ñ�ъдейÑ�твие! Да, ама не… отново, за трети път, разказах кой Ñ�ъм, къде Ñ�ъм, защо звънÑ� и какъв е този черен автомобил. След като го разказах, разговорът продължи по Ñ�ледниÑ� начин:
-/дежурни�т/ И �ега какво очаквате от мен?
-/аз/ Ð�ми не знам… проверете колата!
- Хммм… кажи ми пак региÑ�трационииÑ� номер …(казвам номера)… ок, дай ми нÑ�какъв телефон да ти Ñ�е обадÑ� поÑ�ле!
- Ето ви мобилен телефон, защото Ñ�ъм на улицата…
- Оооо, не! �а мобилен ми е много �къпо да звън�, дай �тационарен!
- Ð�е мога! Ð�Ñ�мам Ñ�тационарен около Ñ�ебе Ñ�и…!
- Ех… ами тогава ти ми звънни Ñ�лед деÑ�етина минути.
- Е добре де, а аз какво да прав�?! Да чакам? �е може ли да изпратите н�кой да прибере колата?
- Тук да не е мандра…?!?!

…и ми затвори! Хаш Ñ� пешка… на телефон 166 ми казаха, че това не е мандра!? Егати… вÑ�е едно Ñ�ме в СомалиÑ�! Ð’Ñ�ъщноÑ�Ñ‚ не – там Ñ�а по-организирани, крадът кораби Ñ� руÑ�ки танкове!

За щаÑ�тие иÑ�ториÑ�та Ñ�върши много по-Ñ�коро, отколкото очаквах в този момент. Докато аз мигах в неведение, от нищото Ñ�е поÑ�ви един мангал, кротък, Ñ�покоен, Ñ�Ñ�каш мен ме нÑ�ма там… ноÑ�еше Ñ�и две кафета… влезе Ñ�и кротко в колата и духна! Ð�ито ме погледна, нито ме чу, като му викнах…

ИÑ�ториÑ�та поражда едновременно много Ñ�мÑ�Ñ… и много въпроÑ�и… въпроÑ�ÑŠÑ‚, върху който аз размишлÑ�вах, беше – ами ако ме нападат? Ð�ко ми ограбват дома? Ð�ко бÑ�гам от нÑ�кого и имам нужда от помощ!?? Пак ли ще Ñ�лушам по 5 минути мелодийки…? Пак ли ще разказвам 3 пъти какво ми Ñ�е Ñ�лучва?!?! Това ли е хипер модерната Ñ�иÑ�тема за помощ на 112?!?! Това ли Ñ�а нÑ�колкото милиона, които Ñ�е налÑ�ха? УжаÑ�Т!

Изводът? Да �и б�х купил ръкавици!