Преди н�колко дни пак �е �ъбирахме у Боби да пием и �дем в добра компани� на ви�око равнище (това по�ледното про�то защото �ме 14 етаж). И н�как �транно между в�ички разговори за работа и теми от общ характер, изведнъж �е захвана темата за разкази, които имат �илно управлен�ки поуки (както беше казал един познат: започват като приказка и завършват като реално�т). Ето и н�кои от т�х � м�лко променено от мен звучене, за да им придам по-приказен характер:

1. Сред гората, дълбоко в царÑ�твото на животните, на една полÑ�нка Ñ�е издигало виÑ�око дърво. Сред клоните му Ñ�е излежавала гаргата, извършвайки Ñ� пълно Ñ�ъвършенÑ�тво най-Ñ�ъкровената форма на мързел, Ñ� леко отпуÑ�нат клюн към меката перуш… и така по цÑ�л ден и цÑ�ла нощ. Минавали отдолу животните, поглеждали нагоре и Ñ� мъка отминавали. Един ден заекът, Ñ�лед дълго тичане из гората, дълго дране на Ñ�еверно-корейÑ�ки купешки моркови за женÑ�ката и дондуркането на Ñ�тадото малки зайци, Ñ�е решил и той да копира гаргата, приближил Ñ�е към дървото и легнал в жълтите опадали лиÑ�та, точно под дебелата Ñ�Ñ�нка на дървото. Полежал, полежал… пък заÑ�пал. Малко Ñ�лед като Ñ�е онеÑ�ал в блажен Ñ�ън дошла лиÑ�ицата, видÑ�ла го… и го изÑ�ла!
   Изводът: За да �и позволиш да не правиш нищо, тр�бва да заемаш ви�оки позиции!
2. Редовен полет ZL3242 на ГорÑ�ките Ð�виолинии от Тайгата към делтата на Ð�ил. Животните Ñ�и летÑ�Ñ‚, наÑ�лаждават Ñ�е на полета, а Ñ�екÑ�апилни Ñ�тюардеÑ�и Ñ�е разхождат по пътеките и раздават проÑ�о и ракиÑ�. Ð�а една от Ñ�едалките един до друг били вълкът и гаргата. Както Ñ�и Ñ�едÑ�Ñ‚ и четат брошурите за евакуациÑ� от Ñ�амолета, покрай Ñ‚Ñ�Ñ… минава една Ñ�тюардеÑ�а, а гаргата Ñ�амо й хвърлÑ� мръÑ�ен поглед и Ñ� пощипва по дупето. Вълкът Ñ�е втрещил първиÑ� път и Ñ�и помиÑ�лил „Ей Ñ�ега ще й видÑ�Ñ‚ перушината, гад черна!“. Ð�о от никъде нищо. Минало Ñ�е не минало извеÑ�тно време и когато Ñ�тюардеÑ�ата минавала отново, гаргата пак повторила процедурата… и така три-четери пъти. По едно време вълкът Ñ�е почеÑ�ал Ñ�ÑŠÑ� задна лапа по лÑ�вата вежда и Ñ�и казал „Ð�бе аз да не Ñ�ъм по-тъп от гаргата… Ñ‚Ñ� ще щипе Ñ�екÑ�и дупета, а аз Ñ�амо ще гледам“ и Ñ�е решил… при Ñ�ледващото минаване и той щипнал Ñ�тюардеÑ�ата. Ð�а неÑ� обаче вече и дошло в повече, отишла при пилота и Ñ�е оплакала. Той казал, че нÑ�ма да търпи подобни перверзии на Ñ�воÑ� Ñ�амолет и наредил да хвърлÑ�Ñ‚ гаргата и вълка през люка, още докато били в небето. Докато падали надолу, гаргата грациозно започнала да разперва криле и попитала рижавиÑ� „Ð�бе, вълчо… като не можеш да летиш, защо Ñ�е правиш на гарга?“
   Изводът: Директното взаим�тване на корпоративна политика от компани� в друга обла�т но�и �ъ� �ебе �и ри�ковете от неприложимо�т на моделите.
3. След нелепо тежка работна Ñ�едмица, в къÑ�ните чаÑ�ове на петък вечер, от перон номер 11 на Централна гара, потеглÑ� бързиÑ�Ñ‚ влак СофиÑ�-Дюлево-Горна ОрÑ�ховица. Студени купета, препълнен влак, двама цигани чоплÑ�Ñ‚ Ñ�емки между вагоните, а едно 5 годишно детенце Ñ�е разнаÑ�Ñ� из влака, като Ñ�пира пред вÑ�еки пътник и му казва „СвинÑ�… ти ще умреш!“… или иначе казано – поредниÑ�Ñ‚ обикновен курÑ� на БДЖ по редовните линии. Ð’ Ñ�пално купе 42, на две Ñ�ÑŠÑ�едни тройни Ñ�едалки, пътуват трима програмиÑ�ти и трима потребители. Пътуването през първите минути протича без оÑ�обено интереÑ�ни Ñ�итуации, но Ñ�покойÑ�твието е нарушено, когато във вагона Ñ�е качва кондуктор. Ð’ този момент тримата програмиÑ�ти Ñ�тават, влизат и Ñ�е заключват в тоалетната на купето. Кондукторът влиза в купето, проверÑ�ва трите билета на тримата потребители, Ñ�лед което Ñ�е обръща и почуква на тоалетната. Вратата Ñ�е отключва, открехва Ñ�е Ñ�ъвÑ�ем леко и оттам Ñ�е подава една ръка, държаща Ñ�амо един билет. Кондукторът го макрира и продължава нататък. Ð’ този момент потребителите Ñ�е Ñ�поглеждат и решават, че това е гениална идеÑ�, от коÑ�то Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е възползват. Ð’ краÑ� на уикенда, натоварили буркани Ñ� кьопоолу и зарзават и приготвен един билет, тримата потребители Ñ�е качват във влака за СофиÑ� Ñ� палав пламък в очите. Те отново Ñ�е наÑ�танÑ�ват в Ñ�пално купе и не Ñ�лед дълго наближава моментът, в който те чуват кондуктора. Веднага Ñ�тават и Ñ�е заключват в тоалетната. Ð’ този момент един от програмиÑ�тите влиза в Ñ‚Ñ�хното купе, чука на тоалетната… оттам Ñ�е подава ръка Ñ� един билет, програмиÑ�Ñ‚ÑŠÑ‚ го взима и заедно Ñ� двамата Ñ�и приÑ�тели програмиÑ�ти влиза в Ñ�ÑŠÑ�едната тоалетна. Когато кондукторът идва, програмиÑ�тите отново минават Ñ�ÑŠÑ� Ñ�тариÑ� номер, а потребителите оÑ�тават без билет, заключени в тоалетната…
   Изводът: �е в�еки алгоритъм, напи�ан от �и�темните програми�ти, е подход�щ за директно приложение от потребителите.
4. Завършила поредната новинарÑ�ка емиÑ�иÑ� на БиТиВи и въпреки прогнозите на СтаниÑ�лава Трайкова за Ñ�нежна виелица и бедÑ�твено положение в 260 общини в Ñ�траната (Ñ�итуациÑ�, не надвишаваща Ñ�редните Ñ�тойноÑ�ти за меÑ�ец декември), още на Ñ�ледващата Ñ�утрин зимата изненадала Бойко БориÑ�ов, почиÑ�тващите концеÑ�ионери и Ñ�то лÑ�Ñ�товици, живеещо под Ñ�трехата на улица МоÑ�ковÑ�ка… и наиÑ�тина завалÑ�л Ñ�нÑ�г! Още Ñ� първите Ñ�нежинки вÑ�ички лÑ�Ñ�товички веднага отлетÑ�ли на юг по маршрута на гръцките наркотици СофиÑ�-Кулата-Солун… Ñ�амо една единÑ�твена лÑ�Ñ�товица не Ñ�могнала да отлети, защото още кълвÑ�ла кметÑ�ко проÑ�о от ръцете на Бойко БориÑ�ов… Ñ�таро хоби и на двамата, което им изигра лоша шега тази зима… единиÑ�Ñ‚ щеше да оÑ�тане измръзнал в града, а Бойко изпуÑ�на Ñ�утрешниÑ� блок на БиТиВи и бе изпреварен в коментарите за Ñ�нега от Ñ�тарата машина на МВР – майор КоÑ�тов, който изненадващо нариÑ�ува Ñ�хема на замръзнал завой. Ð�О! Да не Ñ�е отклонÑ�ваме от оÑ�новната тема, коÑ�то каÑ�ае пернатиÑ� приÑ�тел в беда. Той знаел, че поради зимните мъгли нÑ�ма шанÑ� да излети без животозаÑ�трашаващо закъÑ�нение към ГърциÑ� и затова Ñ�е решил да лети към топла ТурциÑ�. Въпреки уÑ�илиÑ�та, които положила лÑ�Ñ�товицата, Ñ�тудът Ñ� Ñ�ломил и малко преди Ð�йтоÑ�, Ñ‚Ñ� паднала безжизнена в карнобатÑ�ките лозÑ�. Температурите падали, Ñ�негът трупал и птицата вече виждала Ñ�ветлината в краÑ� на тунела… вървÑ�ла към неÑ�, чуроликайки игриво на Свети Петър… и миг, преди да Ñ�е Ñ�лее Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ветлината… върху неÑ� Ñ�е изÑ�рала крава. За повечето читатели тази миг би прозвучал като проÑ�ва на краен брутализъм и гавра Ñ� умиращо Ñ�ъздание… и биха били прави, ако не броим факта, че лайното на кравата било Ñ� блажена топлина, коÑ�то, нÑ�къде там, Ñ�ред екÑ�крементите от Ñ�лама и трева, Ñ�топлила клетата лÑ�Ñ�товица. Събрала Ñ�или от ароматната топлина, птицата показала глава над лайното и започнала жалоÑ�тно да пищи за помощ, защото крилата й кафÑ�во били Ñ�лепнати и не можела да излети… Зимата продължавала да Ñ�е извива безмилоÑ�тно из полето, а птицата упорито Ñ�е опитвала да привлече вниманието върху Ñ�ебе Ñ�и Ñ�ÑŠÑ� Ñ�илен глаÑ�, изпълзÑ�вайки от лайно… за миг Ñ‚Ñ� вÑ�рвала, че ще й провърви и в надеждата Ñ�и намерила Ñ�или и изпÑ�ла още един Ñ�илен пиÑ�клив тон… ала нещеш ли Ñ� чул не кой да е, а една карнобатÑ�ка лиÑ�ица, коÑ�то минавала през полето… Ñ‚Ñ� Ñ�е приближила и без капка погнуÑ�а или болна Ñ�ъвеÑ�Ñ‚, изÑ�ла добре притоплената птица.
   Изводите: Първо – не вÑ�еки, който те топи в лайната, е твой враг; Второ – не вÑ�еки, който те вади от лайната, е твой приÑ�тел; Трето – когато Ñ�и затънал до шиÑ� в лайна, по-добре Ñ�и трай!
5. Този разказ ще започна Ñ� малка предиÑ�ториÑ�… той ми бе разказан от човек, който притежава огромна корпорациÑ� в БългариÑ�, наÑ�ледÑ�вайки бизнеÑ�а от баща Ñ�и – бивш партиен Ñ�екретар, и дÑ�до Ñ�и – Ñ�тар чекиÑ�Ñ‚ Ñ� неизÑ�Ñ�нено минало и материално Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние. След изводите ще Ñ�тане Ñ�Ñ�но защо Ñ�а от значение предиÑ�ториÑ�та и първоизточникът. ДейÑ�твието Ñ�е развива през далечната 1974 година, когато Ñ�тар земевладелец и бизнеÑ�мен от големиÑ� град решил да Ñ�е оттегли на Ñ�ело и да Ñ�и открие малка птицеферма, в коÑ�то да изкара Ñ�покойно Ñ�тарините Ñ�и. РегиÑ�трирал Ñ�вое ТКЗС, кръщавайки го „Лопе де Вега“ и завъдил 300 кокошки тип златен бройлер, за да прави пари от Ñ�йца и перуш. За да Ñ�е плодÑ�Ñ‚ кокошките, още Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ъздаването на птицефермата той купил един петел, който да Ñ�е грижи за Ñ�екÑ�уалното наÑ�троение Ñ�ред птиците. Ð’Ñ�ичко вървÑ�ло добре, времето вървÑ�ло, но поÑ�тепенно кокошките започнали да ноÑ�Ñ�Ñ‚ вÑ�е по-малко Ñ�йца. Човекът Ñ�е притеÑ�нил и понеже в тези години той знаел, че нÑ�ма как да провери в гугъл или в нÑ�кой форум за дребен нерогат добитък, той Ñ�е наÑ�очил към тогавашниÑ� им еквивалент – биÑ�тро „Бай Кольу“. МеÑ�тните животновъдци разбрали мъките му и бързо открили проблема – вече били изминали 4 години от оÑ�новаването на птицефермата и петелът, който Ñ�е грижел за кокошките, най-вероÑ�тно вече бил Ñ�тар и не извършва мъжките Ñ�и задължениÑ�. Мъжът допил троÑ�нÑ�ката Ñ�ливова и още Ñ�ъщиÑ� ден бил на пазара, за да избере ново попълнение в редиците на фермата. Гледал гледал, пък накраÑ� Ñ�е Ñ�прÑ�л на един млад петел – медалиÑ�Ñ‚ от боевете Ñ� петли ’78 година, наперен, Ñ�илен и едър… подобно на Ñ�тариÑ� петел, но преди години. Бръкнал Ñ�е за Ñ�олидна Ñ�ума и купил птицата, изпълнен Ñ� надежда. От Ñ�антименталноÑ�Ñ‚, той решил да оÑ�тави Ñ�тариÑ� петел и оÑ�тавил и двамата мъже при кокошките. Ð�овиÑ�Ñ‚, Ñ� пълно Ñ�амочувÑ�твие, започнал да крачи из новиÑ� Ñ�и харем, плÑ�Ñ�кайки Ñ� крило трътките на по-Ñ�екÑ�и парчетата, колебаейки Ñ�е коÑ� да подпука първо. Както Ñ�и ходел, изведнъж Ñ�е Ñ�блъÑ�кал Ñ�ÑŠÑ� Ñ�тариÑ� петльо, който лежал блажено на земÑ�та. Сритал го леко Ñ� крак и му Ñ�е приÑ�мÑ�л „Ð�бе, ей… дÑ�дка… гледай к’во Ñ�тана. Взех ти работата и хлÑ�ба, Ñ�ега и женÑ�ките ще ти оправÑ�м пред очите“, а петелът в отговор му казал „Какво Ñ�е хвалиш, нали те виждам, че за нищо не Ñ�таваш… ако тръгнем да Ñ�е Ñ�ÑŠÑ�тезаваме ей до онова дърво, Ñ�игурно ще издъхнеш на Ñ�редата“… поÑ�ледвала Ñ�ловеÑ�тна битка и младиÑ�Ñ‚ бързо Ñ�клонил за предложеното Ñ�ÑŠÑ�тезание. „Хайде Ñ�ега, като Ñ�и толкова ербап, щом Ñ�и толкова по-млад от мен, дай ми малко преднина“ подÑ�трекал го Ñ�тариÑ�, а новакът Ñ� гордоÑ�Ñ‚ му преотÑ�тъпил нÑ�колко метра аванÑ�. Дали Ñ�и Ñ�тарт и започнали да тичат към дървото… Ñ�тариÑ�Ñ‚ петел поÑ�тепенно изоÑ�тавал и миг преди младокът да го наÑ�тигне, той започнал да кудкудÑ�ка и врещи, Ñ�Ñ�каш го колÑ�Ñ‚… точно в този момент от прозореца на фермата Ñ�е показало дулото на една пушка… *бум*… и новиÑ�Ñ‚ петел Ñ�е проÑ�нал мъртъв на земÑ�та, а през прозореца Ñ�е чул тъжниÑ�Ñ‚ глаÑ� на човека „Егати къÑ�мета… четвърти петел купувам за тази Ñ�едмица и пак педал – от 300 кокошки, точно мъжкиÑ� тръгна да ебе!“.
   Изводите: Първо – младите Ñ�пециалиÑ�ти не знаÑ�Ñ‚ как да Ñ�вършат работата, а Ñ�тарите знаÑ�Ñ‚, но не иÑ�кат; Второ – работната атмоÑ�фера Ñ� времето намалÑ�ва желанието за работа и трудоÑ�поÑ�обноÑ�тта, но повишава изобретателноÑ�тта на Ñ�лужителите; Трето – младиÑ�Ñ‚ Ñ�пециалиÑ�Ñ‚ познава теориÑ�та, а Ñ�тариÑ�Ñ‚ знае как практичеÑ�ки да Ñ�е предпази от неÑ�.
6. Тази иÑ�ториÑ�, за разлика от предходните, е Ñ� далеч по-битов характер. Главни герои в неÑ� Ñ�а Ñ�ъпруг и Ñ�ъпруга, Ñ�кромни Ñ�обÑ�твеници на гарÑ�ониера в четвърти микро район на Люлин. След тежък работен ден, мъжът решил да влезе да Ñ�е изкъпÑ� в банÑ�та, докато жената прави Ñ�алатка за ракиÑ�та. Малко Ñ�лед като влÑ�зал под душа, на вратата Ñ�е позвънило. Жената, облечена по Ñ�тар, но Ñ�екÑ�апилен розов пеньоар, отворила на вратата. Там бил Ñ�ÑŠÑ�едът от петиÑ� етаж, който жадно и похотливо погледнал жената и й казал Ñ� най-директниÑ� тон „Марче, от както Ñ�ме в този блок Ñ�и мечтаÑ� Ñ�амо за едно… да те видÑ� гола и да барна Ñ�нажна гръд! Готов Ñ�ъм да ти дам хилÑ�да долара, Ñ�амо за да ми позволиш да го направÑ�!“. Жената в първиÑ� момент Ñ�е дръпнала, прикривайки отворилото Ñ�е деколте… поÑ�ле Ñ�е замиÑ�лила, погледала към банÑ�та, от коÑ�то Ñ�е чувал глаÑ�ÑŠÑ‚ на мъжа й, който пеел една от ариите на Павароти и решила, че това ще бъдат едни бързо и леÑ�но Ñ�печелени пари, като онези от Зара по Ð�ова ТелевизиÑ�, но без да звъни по телефона. Бързо развързала домашната дреха и Ñ�е оÑ�тавила Ñ� хищните ръце на Ñ�ÑŠÑ�еда. Той опипал Ñ�траÑ�тно дамата и дори Ñ�и позволил палаво да Ñ� целуне по едното зърно… Ñ�етне Ñ�е отдръпнал и извадил от джоба Ñ�и обещаните пари. Жената ги взела и затворила вратата, а в този момент от банÑ�та Ñ�е показал Ñ�ъпругът й, казвайки „Скъпа, кой звънÑ� на вратата? Да не би Пешо от петиÑ� етаж да е решил да ми върне заема от хилÑ�да долара?“.
   Изводите: Първо – Ñ�поделÑ�нето на ключови бизнеÑ� инвеÑ�тиции Ñ� партньори може да Ñ�пеÑ�ти пари и реÑ�урÑ�и; Второ – извършването на нефактурирани продажби и уÑ�луги може да доведе до нежелани загуби.
7. Както на вÑ�Ñ�ко мÑ�Ñ�то, така и в Ñ‚Ñ�лото, вÑ�ички равноправни учаÑ�тници започнали да Ñ�порÑ�Ñ‚, кой от Ñ‚Ñ�Ñ… да Ñ�тане шеф. Органите Ñ�е Ñ�ъбрали на заÑ�едание и започнала пледоариÑ� за издигането на Шеф на Ñ‚Ñ�лото и тъй като вÑ�ички до този момент били на равна йерархична позициÑ�, вÑ�еки имал право на дума. Първи започнали ръцете, аргументирайки Ñ�е, че те подават вÑ�ичко нужно на Ñ‚Ñ�лото… прекъÑ�нали ги краката, които пък казали, че ръцете не биха хванали нищо, ако краката не ги заведат докъдето Ñ‚Ñ€Ñ�бва… там Ñ�е намеÑ�или очите, които гордо заÑ�вили, че пък те показват пътÑ� на Ñ‚Ñ�лото… оттам уÑ�тата, коÑ�то пък приема вÑ�ичко необходимо за Ñ‚Ñ�лото… в Ñ�пора Ñ�е намеÑ�ил и мозъка, защото, по неговите думи, от него завиÑ�и дейÑ�твието на вÑ�еки един орган… него пък Ñ�е оÑ�мелило да прекъÑ�не Ñ�ърцето, чийто пулÑ� поддържа живота на цÑ�лото Ñ‚Ñ�ло… и така, Ñ�ред Ñ�порове и хилÑ�ди аргументи в защите на вÑ�еки един, в миг Ñ�е обадил гъзът. Той прекъÑ�нал диÑ�пута и в наÑ�тъпилата тишина, Ñ�ъвÑ�ем нагло заÑ�вил „Ð�з Ñ‚Ñ€Ñ�бва да бъда шеф!“. Органите Ñ�е възмутили и поиÑ�кали обÑ�Ñ�нение защо, но задникът нищо не казал и проÑ�то наÑ�тоÑ�вал „Ð�з Ñ‚Ñ€Ñ�бва да бъда шеф!“. ОÑ�таналите, разбира Ñ�е, му отказали… но задникът тутакÑ�и Ñ�е Ñ�тиÑ�нал и Ñ�прÑ�л да Ñ�ере… Ñ�тоÑ�л така ден, два, Ñ�едмица… и в миг Ñ‚Ñ�лото Ñ�е подуло, вÑ�ички органи започнали да Ñ�традат и в крайна Ñ�метка Ñ�клонили и провъзглаÑ�или гъза за Шеф на Ñ‚Ñ�лото, Ñ�амо и Ñ�амо да позволи да Ñ�е Ñ�ере.
   Изводът: Когато в�ички �а равни, шеф �тава този, който е най-гол�м задник.
8. Един от поÑ�ледните, тематично Ñ�вързан разказ… той е най-краткиÑ�Ñ‚, но и най-краÑ�норечив. Ð’ него Ñ�е разказва за един любим приказен герой – Червената шапчица. ТÑ� Ñ�и вървÑ�ла през гората и Ñ�и тананикала Ñ�тар горÑ�ки шлагер, запътена към дома на баба Ñ�и. Изведнъж на пътÑ� й Ñ�е изпречило Лайното. То Ñ� погледнало Ñ� невероÑ�тна злоба и ненавиÑ�Ñ‚ и казало: „Ð�ууууу…! Червена шапчице, ще те изÑ�м!!!“. Червената шапчица, без дори да Ñ�е замиÑ�лила, му отвърнала: „Ð�е Лайно! Ð�з ще те изÑ�м!“… и го изÑ�ла…!
   Изводът: Доброто винаги побеждава.

С голÑ�мо удоволÑ�твие Ñ� времето ще публикувам и още подобни иÑ�тории, като ще Ñ�ъм благодарен, ако нÑ�кой добави и разкаже Ñ�вои познаниÑ�… Ð�Ñ�кои от иÑ�ториите Ñ�а наиÑ�тина полезни, но дори и да не бÑ�ха, Ñ�мÑ�там, че Ñ�а повече от забавни. Дадох вÑ�ичко от Ñ�ебе Ñ�и, за да ги разкажа по най-колоритниÑ� възможен начин. Ð�адÑ�вам Ñ�е да оцените труда.