Има една много Ñ�тара традициÑ�, коÑ�то води началото Ñ�и още от ученичеÑ�ките години на баща ми. Когато той вÑ�е още е учел в 133 Ð�.С. Пушкин в СофиÑ� или както Ñ� познават хората – руÑ�ката гимназиÑ�, той и много голÑ�ма група от негови Ñ�ъученици и приÑ�тели Ñ�а решили да отидат на палатки и по идеÑ� на бащата на един от Ñ‚Ñ�Ñ…, отиват на Ñ�зовир ВаÑ�ил Коларов. По наÑ�тоÑ�щем той Ñ�е казва ГолÑ�м Беглик и Ñ�е намира на пътÑ� между Ñ�зовирите Батак и ДоÑ�пат. Ð’ общи линии това уж инцидентно Ñ�ъбиране Ñ�е повторило, потретило и Ñ� времето е Ñ�танало традициÑ� да Ñ�е ходи там, та така и до днеÑ�. Ð�з лично ходÑ� там от 1994 година наÑ�ам, Ñ� малко прекъÑ�ване от 3-4 години към 2000г. по Ñ�емейни причини.

Ð�ай-приÑ�тното на това мÑ�Ñ�то е, че пътÑ�Ñ‚ дотам минава много навътре през гората и много малко хора го знаÑ�Ñ‚. Ето защо Ñ� годините мÑ�Ñ�тото Ñ�ме Ñ�и го облагородили, така да Ñ�е каже, като Ñ�ме Ñ�и направили маÑ�и, пейки, две кухненÑ�ки помещениÑ�, които вÑ�Ñ�ка година Ñ�е облепват Ñ� фолио, за да не духа и мокри… дори има поÑ�троена тоалетна в центъра на долината на розите (не тези рози, за които Ñ�и миÑ�лите, а от онези – кафевичките и благоухайни).

ИÑ�тинÑ�киÑ�Ñ‚ живот на Ñ�зовира започва обикновено към 21:00 чаÑ�а, когато кметът бие камбаната. Тогава Ñ�е и пали огънÑ�Ñ‚ както и ПетромакÑ�ÑŠÑ‚ (това е газова лампа Ñ� копринено чорапче Ñ� оÑ�ветителна мощноÑ�Ñ‚ 1000W), поÑ�ле вÑ�еки Ñ�и Ñ�е намеÑ�тва на маÑ�ата и Ñ�е започва маÑ�овото пиене и проÑ�тотиÑ�. Ð’ общи линии там повечето хора Ñ�е Ñ�ъбират, за да разпуÑ�нат… да забравÑ�Ñ‚ за работа, проблеми и глупоÑ�тите на ежедневието. Тук можеш да Ñ�и ходиш полугол, да Ñ�и пÑ�уваш, да Ñ�и пееш и пиеш и никой нищо нÑ�ма да ти каже… дори напротив – тихичките индивиди обикновено не Ñ�е впиÑ�ват.

Ð’Ñ�Ñ�ка година по традициÑ� има нÑ�кой нов, който, въпреки невероÑ�тните Ñ�и опити, не Ñ�е впиÑ�ва в картинката или пък изглежда малко нелепо на фона на гората, изпитото промишлено количеÑ�тво (впечатлÑ�ващо дори за руÑ�ка компаниÑ�) и обÑ�тановката като цÑ�ло. Тази година Ñ�и имахме блонди, коÑ�то Ñ�е гримираше, Ñ�лагаше Ñ�и гланц и Ñ�и правеше маникюз и ноктоплаÑ�тика на огънÑ�… трогателно.

За Ñ�ъбирането мога да разказвам Ñ� дни… обикновено денем едно от най-големите удоволÑ�твиÑ� е да влезеш Ñ� кану или лодка в Ñ�зовира. Другото, което беше ежедневна практика, беше играта на карти, табла и Ñ�крабъл. Е, разбира Ñ�е имаше и заблудени личноÑ�ти като Ð�аталиÑ�, които Ñ�амо Ñ�е чудеха как да мухлÑ�Ñ�ат на брега, ловейки риба… което пък от Ñ�воÑ� Ñ�трана Ñ� превърна в герой на лагера – незавиÑ�имо, че там имаше поне дузина заклети рибари и ловци, кой от кого по-добър, Ñ‚Ñ� налови най-много риба от вÑ�ички, при това Ñ�ÑŠÑ� завиден замах и Ñ�покойÑ�твие, Ñ�Ñ�каш го прави вÑ�еки ден. Като цÑ�ло – вÑ�еки Ñ� колорита Ñ�и – едни винаги Ñ�а нервни, други поÑ�тоÑ�нно дават акъл, трети Ñ�е базикат поÑ�тоÑ�нно, или пък готвÑ�Ñ‚, плуват, играÑ�Ñ‚ карти, мързелуват… кому как :)

Ð�з лично Ñ�е отдадох на поÑ�ледното – имах нужда да помързелувам малко, оÑ�обено Ñ�лед тежките работни меÑ�еци в поÑ�ледно време. Е, да – това ми беше третата Ñ�едмица в отпуÑ�ка през поÑ�ледните 5 меÑ�еца, но имах нужда от Ñ‚Ñ�Ñ…. УÑ�пÑ�Ñ…, макар и за деÑ�етина дни, да забравÑ� за Mag Studio и проблемите там… да забравÑ� проектите и да Ñ�и Ñ�тана пак човек, при това в най-добрата възможна компаниÑ�. Ð�елепо беше, че Ñ�е Ñ�рещах Ñ� хора, Ñ� които Ñ�ъм прекарал детÑ�твото Ñ�и, а Ñ�е налагаше тепърва да Ñ�е запознаваме… за Ñ�метка на това Ñ�е родиха добри приÑ�телÑ�тва – Марина и приÑ�телÑ�Ñ‚ й Пешо, РадоÑ�лав и Миленка, Ñ� които дори Ñ�и направихме двудневна екÑ�курзийка.

Разходката Ñ� направихме по идеÑ� на РадоÑ�лав, като тръгнахме по пътÑ� за Ñ�зовир ДоÑ�пат, оттам към Девин и Ñ�е отбихме при разклона за Триград. Там първо влÑ�зохме в ЯгодинÑ�ката пещера – много внушително мÑ�Ñ�то Ñ� най-ненорманиÑ�Ñ‚ екÑ�курзовод на Ñ�вета. Човекът Ñ�вно беше Ñ� комплекÑ�и за малоценноÑ�Ñ‚ от детÑ�твото и Ñ�и беше наизуÑ�тил лафове, Ñ� които да Ñ�е прави на мъж пред туриÑ�тите. Входът в пещерата е на Ñ�имволична Ñ�ума, като пуÑ�кат групи на вÑ�еки кръгъл чаÑ�. Пещерата е дълга два километра и отвъд и прилича на малък тунел през планината. Ð�Ñ�ма оÑ�обено много внушителни неща – по-Ñ�коро интереÑ�ни детайли, като пещерни перли и подземни езера. Скалите не Ñ�а от най-впечатлÑ�ващите, но пещерата определено Ñ�и Ñ�трува. Ð�ко ще ходите – пригответе Ñ�е за Ñ�ериозно крачене по неравен и хлъзгав терен, Ñ�туд (поÑ�тоÑ�нна целогодишна температура от около 6 градуÑ�а и влажноÑ�Ñ‚ 90%) и глупоÑ�тите на водача ви. Поне Ñ� автомобил може да Ñ�е Ñ�пре на Ñ�амиÑ� вход.

Ð�а излизане от пещерата ни запра отново дъжд. СъщиÑ�Ñ‚ дъжд Ñ�вно беше и причината да ни провали и второто предвидено за денÑ� поÑ�ещение на пещера – ДÑ�волÑ�кото гърло. ТÑ� Ñ�е намира на още нÑ�колко километра в поÑ�ока към Триград, по ждрелото на една река. Когато отидохме там нÑ�маше ток – Ñ�вно имаше авариÑ� (Ñ�ъщата, коÑ�то прекъÑ�на тока в Ñ�годинÑ�ката, докато бÑ�хме там, за около 5 минути). Чакахме близо чаÑ� и накраÑ� проÑ�то Ñ�и тръгнахме. Ð�а Ñ�ледващиÑ� ден, за да върна жеÑ�та, повторихме екÑ�курзиÑ�та Ñ� моÑ�та кола, като директно отидохме на дÑ�волÑ�кото. Този път уÑ�пÑ�хме да влезем, Ñ� един оÑ�обено Ñ�транен и тихоглаÑ�еÑ�Ñ‚ блондин – кинта и педеÑ�ет, който измрънка две думи, вкара ни в една огромна дупка и ни каза – „Катерете Ñ�е, ако иÑ�кате!“. Пещерата не е нищо оÑ�обено. ВпечатлÑ�ваща е единÑ�твената зала вътре, коÑ�то е най-голÑ�мата на Балканите – за Ñ�ъжаление обаче без Ñ�кални образуваниÑ�, защото е направена от реката. След голÑ�мата зала Ñ�ледват почти отвеÑ�тните Ñ�тълби Ñ� близо 300-400 Ñ�тъпала (екÑ�курзоводът каза, че Ñ�а еквивалент на 22 етажна Ñ�града). Като Ñ�е изкачихме по Ñ‚Ñ�Ñ… проÑ�то чухме един водопад, от който идва и името на пещерата. Теориите за името Ñ�а две – идва или от зловещиÑ� грохот, или от факта, че каквото е влÑ�зо във водите на пещерата, никога не е излизало навън – Ñ�вно има още много подземни шахти, които Ñ�кладират вÑ�ичко – включително и труповете на двама водолази.

Ð�а излизане от пещерата имаше още две изненади – Ñ�рещнахме една възраÑ�тна жена, коÑ�то пееше в гората… божеÑ�твено… а поÑ�ле видÑ�хме и една мацка, коÑ�то продаваше мед. СмеÑ� да твърдÑ�, че това е най-добриÑ�Ñ‚ маркетингов Ñ�тратег в района. Първо ни Ñ�прÑ� на улицата и ни подаде по една плаÑ�тмаÑ�ова лъжичка, като ни предложи да опитаме от меда. През цÑ�лото време говореше адÑ�ки непринудено, обÑ�Ñ�нÑ�вайки за плюÑ�овете на вÑ�еки вид мед. След като уÑ�пее да те омаÑ� и да ти продаде мед, Ñ‚Ñ� ти дава визитка и обÑ�Ñ�нÑ�ва, че на този номер можеш да Ñ�и поръчаш мед в СофиÑ�, като ще ти го донеÑ�ат до вратата, без надценка за доÑ�тавката… гениално :)

Така ни приключи и втората екÑ�курзиÑ�. Общо взето втората половина от преÑ�тоÑ� ни на Ñ�зовира беше белÑ�зана от дъждове, което наложи монотонното виÑ�ене под навеÑ�и, Ñ�дене и игра на карти. Ð�е, че не беше веÑ�ело. Дори поÑ�ледната вечер имаше много готино изпращане на голÑ�ма чаÑ�Ñ‚ от заминаващите, като кметът каза по една-две думи за вÑ�еки един от приÑ�ÑŠÑ�тващите, под вид на тоÑ�Ñ‚… аз пак бÑ�Ñ… в ролÑ�та на женкар! Язък!

Ð�а връщане към СофиÑ� минахме през Батак, да шльопнем по един печат в книжките за Ñ�тоте национални туриÑ�тичеÑ�ки обекта, а поÑ�ле Ñ�е отбихме и към третата пещера в родопÑ�киÑ� район – Снежанка. Тук иÑ�кам да поÑ�ъветвам вÑ�ички, които отиват там – внимавайте! Когато Ñ�е Ñ�тигне Ñ� колата до паркинга ви чака зловещо катерене. И като казвам зловещо, мога Ñ�покойно да го Ñ�равнÑ� Ñ� катеренето по Везувий, Ð�кропола или манаÑ�тирите на метеорите. Пътеката беше хлъзгава и Ñ�дÑ�ки Ñ�тръмна. Ходи Ñ�е може би близо километър планинÑ�ки преход, който ви Ñ�тъпва, при добра крачка без почивки, на около 15 минути. През целиÑ� път има адÑ�ки дразнещи поучаващи табелки – Спри тук, не Ñ�е предавай, пръдни за кеф, жулни една бира и Ñ‚.н. Ð�акраÑ�, преди пещерата, има една хижа и нÑ�колко малки къщурки. Там беше и най-зловещиÑ�Ñ‚ от вÑ�ички екÑ�курзоводи в пещери – Ñ�транната Ñ�меÑ�ица между Хитлер, едно от Ñ�едемте джуджета на Снежанка и готвачката от Ñ�толовата на училището в РуÑ�иÑ� – голÑ�ма, ниÑ�ка, могъща, Ñ�ÑŠÑ� зло изгражение, благ характер, но Ñ�ериозно изразена пÑ�ихоза в моментите, в които говореше по програмата Ñ�и в пещерата. Иначе дупчицата Ñ�и Ñ�трува – Ñ�упер малка е, но е невероÑ�тно краÑ�ива. Има над 300’000 Ñ�талактика и невероÑ�тни причудливи Ñ�кални форми – Ñ�трува Ñ�и катеренето, повÑ�рвайте ми!

Е, това е краткото резюме на почивката… имаше от вÑ�ичко по много и при това дори беше приÑ�тно ;) Ð�аздраве на вÑ�ички планинари и Ñ�е надÑ�вам аз, като поÑ�ледовател на Ñ�ъучениците на баща ми, да уÑ�пеÑ� да продължа вече многогодишната традициÑ� на групата и дори да намерÑ� нови членове на агитката, които да попълнÑ�Ñ‚ Ñ� ентуÑ�иазъм полÑ�нката на третиÑ� полуоÑ�тров на ГолÑ�м Беглик.

� ето и очакваната от много хора галери� � 260 �нимки и два видео запи�а от лагера. Enjoy.

Галери� - тази е �ъ� �малени и обработени �нимки

ГалериÑ� Ñ� оригинални Ñ�нимки – тук Ñ�а пак Ñ�ъщите Ñ�нимки, Ñ� по-голÑ�м размер, ако на нÑ�кой му Ñ‚Ñ€Ñ�бват за разпечатка.

P.S> И както беше лафът на тази година на Ва�ил Коларов:

- Леле, т� тази тема �тана много гол�ма!

- Е, голÑ�ма, голÑ�ма… ама Ñ‚Ñ�, в крайна Ñ�метка, колко голÑ�ма пък може да е една тема!