Мрънкам в блог

Живеем в свят изграден от стереотипи. До преди години се живееше с праисторическото възприемане за семейството, където жената стои в „пещерата”, за да готви, чисти, гледа децата и прави бродерии под формата на скални рисунки, докато мъжът гони прехраната си с копие и се крие от политическите съблезъби тигри на живота. После дойде ерата на феминизма, появиха се жените бизнесмени, супермен го изместиха странни мускулести мацки, а пазарът бе залян от „дамски глезотийки”. Мъжът остана на заден план, жената уж! стана независима, самостоятелна и всичко се обърна нагоре с краката. Списания като “Cosmopolitan” започнаха да проповядват феминистична идеология, според която мъжът е… нещо средно между предмет, доставящ удоволствия, пари и облаги и бездушен месояден бозайник, който не знае какво и как да изпитва…

За съжаление истината отстрани изглежда по доста различен начин… Защото ако имаше мъжки Cosmopolitan, там щеше да пише за невероятните умения на жените да нараняват. За това как нежният пол вече никак не е нежен, не и наполовина на това, което правят партньорите им за тях; за това мъжете ли мислят повече за секс, или жените? За пълната заблуда в мисленето, че мъжете не могат да обичат, а жените… ех, милите те! В един момент взе да става ясна една истина… пролича си кой от двата пола е по-отдаден, видя се през последните години кой се паникьосва, кой забравя, бяга с безразличие или пък жертва същите онези чувства и любов, които само те знаеха как да изпитват. Разбира се, черни овце и в двата лагера, Бог дал… но говорим за болшинство, за представителност!

Жените станаха материалисти… знаят какво е любов, знаят как да обичат… но някак хич не им се иска… Привързват се с цел, изневеряват с цел, раждат с цел… и в крайна сметка дори самите те не знаят какво искат! Мъжете им са криви, че не ги разбират… мъжете са криви, че не дават свобода, че се привързват много, че не обичат достатъчно, че прекаляват с чувствата и т.н. и т.н. А в същото време именно нежната половина на човечеството е по-склонна да махне с лека ръка… да замине някъде, да подгони някакво увлечение и да забрави човек, който е давал всичко за нея. И в крайна сметка всеки опит на мъжа да направи компромис, да оправи нещата, да спаси положението, като жертва своя свят, себе си и малкото, което е останало него след една връзка… той става жалък! Получава великата титла: „нищожество”, като в бонус целият свят бива уведомен за всички недостатъци на същия, за да, не дай си Боже, друга жена „сгреши” с него…

Дори в изневярата везните се наклониха в друга посока! Казват, че вицовете са един от най-добрите реактиви на социалните промени. Опитайте се да си спомните вицове за изневяра и се замислете кое надделява… Историите, които започват с: „Връща се мъжът от командировка и заварва жена си с…” или пък онези, в които мъжът изневерява? Той по-скоро е заблуденият алкохолик, тъпоумният… но не и нараняващият. И това е тенденция през последните години. Разликата е в една ключова подробност – мъжете изневеряват чисто физически, от привличане на абсолютно първично равнище, докато жената… тя изневерява с чувства. Жените изневеряват дори само в съзнанието си, влюбват се в някого и буквално за секунди забравят всичко и всички други… И в момента, когато се стигна до прошка… кое изглежда по-нараняващо? Кое разрушава отношенията повече между двама души?

За теми по мъжкия Cosmopolitan може и има какво да се пише много… но нека началото остане отворено, за да не бъде изтълкувано неправилно. Все пак, нито мъжете могат без жени, нито обратното… имаме нужда един от друг, но май имаме нужда и да преосмислим отношенията си, преди да сме преродили фантастичните сюжети от средата на миналия век за световните битки между половете.