Тази иÑ�ториÑ� много леÑ�но може да бъде Ñ�интезирана в краткото „И да Ñ�и миÑ�лиш, че по-зле не може, пак грешиш!“… Ще започна Ñ� един Ñ�помен от недалечното ми детÑ�тво, когато ходех на училище в 133 СОУ, на опашката на конÑ�… Ñ�помнÑ�м Ñ�и как да Ñ�е паркира можеше абÑ�олютно навÑ�Ñ�къде, защото на вÑ�Ñ�ка улица имаше по не повече от 3-4 автомобила… как на ЦариградÑ�ко чаÑ� пик означаваше, че пред Ñ�ебе Ñ�и можеш да видиш повече от 10 автомобила… нещо, което Ñ�ега и в Ñ�Ñ€Ñ�да в 3:00 през нощта не можеш да видиш! Ð�о да речем, че това е било преди много много години (б.а. въй!), но връщайки Ñ�е дори Ñ�амо Ñ� 4 години назад, когато Ñ� първиÑ� Ñ�и личен автомобил ходех на лекции… ами то Ñ�и беше рай!

ДнеÑ�, излизайки за работа в 7:45, за пореден път Ñ�е убедих в едно – нараÑ�тването на трафика и броÑ� автомобили в СофиÑ� има близка по форма прогреÑ�иÑ� до тази на поÑ�вата на информациÑ� в Интернет… но в целиÑ� този калабалък хич не ми допада аз да Ñ�ъм Ñ�татичната „бръмка“ във веригата, коÑ�то Ñ�е влачи чаÑ� и 10 минути, за да измина 12км… и ако информационните потоци нараÑ�тват на принципа на теориÑ�та за „Скачащите ИиÑ�уÑ�овци„, то Ñ�толичниÑ�Ñ‚ трафик е една мнооогооооо информирана и пренаÑ�итена Ñ� комуникациÑ� Ñ�реда :)

Ð�о да Ñ�е върнем на въпроÑ�а – откъде Ñ�е взеха толкова много коли? Как така Ñ�ульо и пульо изведнъж започна да Ñ�е вози? Защо вÑ�ички дойдоха в този и без това препълнен град? – отговорите на тези въпроÑ�и Ñ�а доÑ�та противоречиви и в крайна Ñ�метка вÑ�еки един от наÑ� предÑ�тавлÑ�ва предпоÑ�тавка за текущото Ñ�ÑŠÑ�твоÑ�ние на града! Ð’ крайна Ñ�метка – и аз бÑ�Ñ… там, и аз задръÑ�твах… и аз бÑ�Ñ… Ñ�ред онези, които Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�еха начин да Ñ�е измъкнат… от онези, които заобикалÑ�Ñ‚ в блажената Ñ�и надежда днеÑ� да откриÑ�Ñ‚ тайна пътека… Да, ама не! Ð’ СофиÑ� нÑ�ма тайни… ако малките квартални улички навремето бÑ�ха краÑ�иви и чиÑ�ти девици, то в момента дори алеите в парковете Ñ�а блудници, по които мърÑ�уват деÑ�етки автомобили… ДнеÑ�, в задъÑ�тването на Ñ�еминариÑ�та, видÑ�Ñ… как колите могат да Ñ�е движат по вÑ�ичко и навÑ�Ñ�къде! Това пътно платно, това наÑ�рещно движение, тротоар (б.а. който между другото на руÑ�ки Ñ�е пише Ñ� у), трамвайни релÑ�и, канавка, входна алеÑ� за жилищна Ñ�града… бÑ�ха като хлебарки! Ð�Ñ�каква абÑ�урдна Ñ�уматоха, в коÑ�то вÑ�ички викат нервно, Ñ�вирÑ�Ñ‚ Ñ� клакÑ�они, пÑ�уват и летÑ�Ñ‚ около теб… и защо, за Бога?! Защо е нужно да Ñ�и го причинÑ�ваме…? Ð�е Ñ�ъм аз този, който може да отговори, защото, макар в тази мила родна картинка аз да Ñ�и Ñ�тоÑ�Ñ… на топло в Галанта, отпуÑ�нат в меката Ñ�едалка и Ñ�лушайки рок балади по радиото, заглушавайки безумието навън… въпреки това, аз Ñ�ъм Ñ�ъучаÑ�тник, аз Ñ�ъм виновен точно толкова, колкото и ти, и той, и вÑ�ички оÑ�танали… Вина, коÑ�то Ñ�ъм Ñ�крил дълбоко под натрупаната от чакането жлъч… СъучаÑ�тник още от мига, в който Ñ�и купих автомобил…

И тук отново Ñ�прÑ�Ñ…! ЗамиÑ�лих Ñ�е… че от кога да притежаваш е вина? Защо Ñ�е чувÑ�твам виновен за нещо, което Ñ�ъм поÑ�тигнал Ñ�ам… нещо, което Ñ�ъм Ñ�и купил Ñ� парите, за които Ñ�ъм работил? Ð�ещо, което ми доÑ�тавÑ� удоволÑ�твие, нещо мое, лично…? Как така изведнъж автомобилът от привилегиÑ� Ñ�е превърна в проклÑ�тие за един град?!

За миг през ума ми прелетÑ� една енергиÑ�, типично българÑ�ка, така наÑ�итена в Ñ�ъзнанието на вÑ�ички… Ñ�Ñ�каш онзи Ñ�импатичен момък в колата отÑ�реща ме Ñ�рази Ñ� неÑ� – „Виновна е държавата“ прошепна ми вътрешниÑ� глаÑ� и ме оÑ�тави да дерзаÑ�. „Ð�ми да! – нÑ�маме метро, нÑ�маме градÑ�ки транÑ�порт, нÑ�маме уÑ�ловиÑ� за двуколеÑ�ни…! Те Ñ�а виновни – Ñ�мърт на правителÑ�твото!“… нÑ�какъв Ñ�транен приÑ�тъп на гнÑ�в ме обвзе… дали защото рок баладата бе заменена от блек метъл… дали защото преди нÑ�ма и Ñ�едмица ми Ñ�е наложи да пътувам Ñ� градÑ�ки транÑ�порт, което ми нанеÑ�е душевна и физичеÑ�ка травма… или проÑ�то защото Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ех изкупителна жертва, Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ех виновен, в жалък опит да изкупÑ� и без това необÑ�Ñ�нимиÑ� уÑ�ет за извършено преÑ�тъпление Ñ�рещу общеÑ�твото.

Ð’ крайна Ñ�метка, може би виновни нÑ�ма… нÑ�ма, защото ако имаше виновни, то това не Ñ�а те… не Ñ�и ти или той… това Ñ�ме вÑ�ички ние, вÑ�еки Ñ�ÑŠÑ� Ñ�воÑ� Ñ�пецифичен приноÑ�… Един умен човек преди време ми каза, че прогреÑ�ÑŠÑ‚ не Ñ�е базира на изÑ�Ñ�нÑ�ване на вината, а на оÑ�ъзнаването на проблема. Ð’ крайна Ñ�метка, дори Петкан Пенчов, който Ñ�еди на големиÑ� червен Ñ�тол в кабинета Ñ�и да е виновен, Ñ� какво това изÑ�Ñ�нÑ�ване на вината ще помогне? Ще го убием? Ще го Ñ�меним? Ð�м’че не Ñ�е ли Ñ�мениха доÑ�татъчно доÑ�ега, а? Тъй като гледам – вÑ�е Ñ�ъм Ñ�и в задръÑ�тването! Проблемът е по-Ñ�коро в оÑ�ъзнаването, в разбирането на проблема като такъв… проблем, който не е индивидуален… не лична драма, а е в общеÑ�твен интереÑ�! Май малко културата ни пречи да оÑ�ъзнаем кога нещо заÑ�Ñ�га и завиÑ�и от един и кога това каÑ�ае вÑ�екиго! Дори и онзи Ñ�импатичен Мутрьо, който кара AMG-то Ñ�ÑŠÑ� 120км/ч по трамвайните релÑ�и!

Май по отношение на менталното Ñ�и развитие и възприÑ�тието на Ñ�вета Ñ�ме нÑ�къде там, между вдетенÑ�ването и бурните тинейджърÑ�ки години… вÑ�еки е велик, вÑ�еки е номер едно, вÑ�еки е Ñ�ам за Ñ�ебе Ñ�и… и Ñ�ам войнът е войн… дали? Ð�ми че как пуÑ�тите жълтурковци Ñ� дръпнатите очи, които, не Ñ�тига че Ñ�а повече, ами Ñ�а на два пъти по-Ñ‚Ñ�Ñ�но, при това оградени от вода, на земÑ�, коÑ�то Ñ�е треÑ�е по навик през ден… как те не намират вина? Как уÑ�пÑ�ват да бъдат не единаци, а армиÑ� при решаването на проблеми? Как отделниÑ�Ñ‚ индивид не е отделен, а чаÑ�Ñ‚ от общото и проблемите не Ñ�е разглеждат за откриване на вина, а Ñ�е решават – взаимно, без лишаване, без желание за убийÑ�тво на правителÑ�твото или Ñ�ÑŠÑ�еда?

…Карамба, какво ми причини това задръÑ�тване…? От пътната обÑ�тановка Ñ�тигнах до анализ на Ñ�оциалната пÑ�ихологиÑ� на Ñ�понците? Май е крайно време да Ñ�тигна до офиÑ�а… пък, вÑ�е пак, и утре е ден, и утре ще е задръÑ�тване! Кой знае до какви проникновени заключениÑ� ще доÑ�тигна!