Колкото и да се абстрахирам и да се опитвам да си повярвам, че не съм дребнав човек, понякога някои много мънички и иначе незабележими детайли в характера на хората ми правят феноменално впечатление. През последните няколко години все по-често започва да ми прави впечатление отношението на хората спрямо вратите в дома им. Имам предвид това дали ги държат отворени, кога ги затварят и какво въобще са за тях тези врати. Основните ми емпирични данни са от момичетата, с които съм бил и които или са идвали вкъщи, или аз съм им ходил на гости… Та ето какво забелязах!
По принцип у нас, откакто се помня, единствената врата, която се затваря винаги, е входната на апартамента. Всички останали врати на стаите никога, ама никога не са били затваряни. Нито на спалнята, нито на кухнята, нито на хола… Е, тоалетната е ясна, но когато е взимане на душ често се оставя открехната, за да не се спарва! Дори там! Останалите помещения при някакви екстрени ситуации, като например – пържи се риба в кухнята и за да не се умирише целият апартамент, затваряме вратата, ама за малко… или ако стане течение – затваряме някоя врата, отново за малко. Да речем, че default позицията на вратите в Open.
И както се казва в приказките „Да, обаче!“… дойде денят, в който в нашата крепост навлезе външен индивид. Тук е може би моментът и да спомена, че вкъщи много, ама много рядко идват външни хора, още по-малко пък за дълго! С брат ми никога не сме си падали по ученически купони, събирания на приятели, партита за рождени дни и т.н. На гости са идвали единствено роднини и то само в крайни случаи. Та така… в общи линии територията бе девствена до нахлуването на първите популации женски индивиди по гаджев фактор. И какво се случи?! Тя внезапно започна да затваря вратите… хлоп това, хлоп онова… хлоп на стаята докато спим… дори за първи път разбрах, че тоалетната имала и резе за заключване! Не знам защо, но първата ми реакция беше доста бурна и се почуствах като в затвор!
Оттам поговорих с момичето… така или иначе това бяха още ученическите ми години и докато й обясня какво имам предвид с оставянето на вратите отворени – скъсахме :) Такъв е животът на 18 – докато пръднеш и си скъсал… кофти работа! И така ставаше с всички девойки, докато не се стигна до първата ми наистина продължителна връзка от почти 3 години, когато момичето дойде да живее у нас. Тогава това с вратите стана доста осезаемо и аз предприех разговор… За това, че когато СПИМ… в смисъл… просто СПИМ, не е нужно вратата да е затворена, защото става задушно… и те така. Честно казано – беше ми трудно да й обясня защо… да приеме това, което внушавам.
Така или иначе… това момиче вече не е до мен, въпреки удачните ми опити да й внуша тази си идея. Сега до себе си имам любим човек, който също често нощува вкъщи. И драмата с вратите отново ми е на дневен ред… и точно затова си зададох въпросът „Кое е редно?!“… замислих се дали има някакъв по-дълбок смисъл във всичко това… дали това е възпитание, дали са навици или е неволно проявление на някакъв тип свенливост?!
Лично за себе си не можах да отговоря еднозначно. Може би донякъде това е проявление на страх, което веднага асоциирах с воденето на фирмена политика на ограничен достъп на информация, позната още като „затворени врати“… или пък процесите в съда, които се правят на „затворени врати“… въобще ограничаването на достъпа, независимо дали физически, емоционално или информационно, за мен винаги ще си бъде негатив! Да – всеки човек има своята интимна неприкосновеност, при която не иска задникът му да лъсва пред очите на всеки, но това, за което говоря, е хиперболизирано проявление на тази дистанция и дискретност. Дискретно е да не сереш в стъклена тоалетна с монтирана камера в национален ефир… а не да затваряш всеки път, щом минеш през врата вкъщи.
Може и да греша, но това е най-вече проблем на възпитанието… явно голяма част от родителите дават безгранична свобода извън дома, а границите остават вътре… Иначе казано – върви навън, сери, убивай и живей… но вкъщи си под мой контрол! И какво се получава?! – когато си в личното си пространство се криеш… криеш се от най-близките си, а когато си навън си смел като Бойко Борисов на парламентарни избори?! …е, не го разбирам това! И категорично отказвам да спя да затворени врати :)
На август 13th, 2009 в 16:04
Въведение в психоанализата на вратите, За Вратите и Жените, Вратата (презюмира се ЗАТВОРЕНА ВРАТА) – мечта на всяка жена и тн и тн…. Задавал си въпросът КОЕ Е РЕДНО… Че питай бе! Питай, и ще узнаеш! Ето лъсва голата истина! За мацетата преди мен не отговарям, може да са имали дори и гореспоменатите мотиви, възпитание и тн, които определят отношението им спрямо вратите (въпреки че дълбоко се съмнявам)… Аз лично, абсолютно в разрез с написаното, затварям врата 1) ако е ставало течение (все пак си пазим здравето, необходимо е!), 2) било е студено (same reasons), 3) била съм, нека така да кажем, не особено облечена :) Готова съм да се хвана на бас на каквото поискате, че и предишните мацета попадат в същата категория мотиви, ама на 90% поне! Така че, по-скоро, тези редове са хипербОлизирано проявление на способността на автора да издържа на студ и течение, и на факта, че живее със семейството си вече 24 години и е нормално да са го виждали милиони пъти гол, но това определено не важи за останалите елементи! А за възпитанието ми и неговата оценка, предлагам авторът да се обърне към баща ми… Нека да си се разбират по пистолетски, пардон, мъжки :)Да си правиш генерализации без дори да си направиш труда да разбереш (като например ПОПИТАШ) какви вътрешни мотиви движат определено поведение – е не го разбирам това! И категорично отказвам моето (и на другите!) НЕЖЕЛАНИЕ да хвана пневмония да се разглежда като психическо разстройство!:)Now you have your answer, feel stupid??? :) :PPP
На август 13th, 2009 в 16:25
Уточнявам, че мнението ми, публикувано по-горе, следва да се тълкува само от гледна точка на похватите на бъзика, майтапа, шегичката и посредствените опити за иронизация, и по никакъв начин като засягане, нацупване, тросване, сопване, рев и всякакви други негативни реакции ;))) Все пак за едната врата живеем, за едната цистерна с картофи и за единия сос „СалатЕн“, нали??? :D:D:D
На август 14th, 2009 в 09:29
Аз мразех отворените врати, особено пък ако са зад гърба ми. Дори и в заведения обичам да сядам с гръб към стена…
Обаче откакто живея в София започнах да им свиквам и вече не ми пречат… много.
:)
На август 14th, 2009 в 10:53
А ве лек, от мен ша знайш, че кат си мноу отворен на врати не значи, че си мноу отворен по принцип. Дори бих казал, че е вид компенсаторка това. И двамата с баба ни сте леко залюпени социопати (казвам го с най-мили чувства), което прозира и от обяснението за странните ви младини, пък и добре си ви познавам, тъй че то е ясно.Нормално е на единственото място, където можеш да си спокоен от нашествието на обществените орди, да му отпуснеш края.Затворената врата за много хора символизира уют и още повече – завършеност, ако щеш и душевна. Æren явно е свързано и със сигурност (тук прозира леко параноя, но то е нормално, в тоя напрегнат свят, в който живеем).Вратата, също така, е символичен разделител на пространства, а неприкосновеността им, особено в един малък семеен дом е нещо важно и балансира стреса. Съгласен съм, че има корени във детството и възпитанието цялата работа. Обаче аз мисля, че затворената врата не е аналог на затворено съзнание – ако нямаш притеснения да почукаш, да отвориш, вратата може да е като едно магическо покривало връз входа към друг свят, в който е привилегия да бъдеш допуснат. Също така учи на уважение към времето и пространството на другите.А уединението и самовглъбяването, които са важни за медитацията, просто е трудно да се случват докато в едната стая някой маа с епилатора, а в другата баба ти обяснява с банкетния си глас за връзката между зеленчуци на сач и софтуера за изборите!
На август 17th, 2009 в 17:25
Бахти колко глупости изговорихте за некви врати :/ :D
На октомври 17th, 2009 в 22:27
Ако затворя вратата на стаята ми , то е поради течение :) Не мога да си представя затворена врати. Бих го нарекла уют. Чувството на споделяне също играе важна роля в случая. Да не кажа основна. Не можеш да я накараш да спи на отворена врата ако не чувства хората , находящи се в жилището, достатъчно близки. Трябва време. Ако сте само двамата определено не би имала проблем с това.